Исус е поучавал и лекувал хора в Йерусалим и Юдея. След това е прекосил река Йордан и сега поучава от град на град в областта Перея. Скоро обаче ще се върне в Йерусалим.

В Перея един мъж го пита: „Господарю, малко ли са онези, които ще бъдат спасени?“ Той може да е чувал, че сред религиозните водачи се разисква дали много хора ще се спасят, или съвсем малко. Но Исус насочва разговора към онова, което човек трябва да направи, за да се спаси. „Напрягайте всичките си сили, за да влезете през тясната врата“ — казва той. Наистина, нужни са усилия, дори борба. Защо? Исус обяснява: „Мнозина ще се опитват да влязат, но няма да могат.“ (Лука 13:23, 24)

Той показва нуждата от големи усилия с един пример: „Щом стопанинът вече е станал и е заключил вратата, вие ще стоите отвън и ще чукате на вратата, казвайки: ‘Господине, отвори ни.’ ... А той ще отговори: ‘Не ви познавам. Махнете се от мене всички вие, които постъпвате неправедно!’“ (Лука 13:25–27)

Това илюстрира положението на онези, които закъсняват — очевидно идват, когато на тях им е удобно — и виждат, че вратата е затворена и заключена. Трябвало е да дойдат по–рано, дори да не им е било удобно. Така е и с много хора, които е можело да извлекат полза от това, че Исус е сред тях и ги учи. Те са пропуснали възможността да поставят истинското поклонение на първо място в живота си. Онези, при които е бил изпратен Исус, като цяло са отхвърлили Божиите мерки за спасение. Той казва, че те „ще плачат и ще скърцат със зъби“, когато бъдат изхвърлени навън. Но хора „от източните краища и от западните краища, от север и от юг“, от всички народи, „ще се разположат на трапезата в Божието царство“. (Лука 13:28, 29)

Исус обяснява: „Някои от последните [като тези, които не са юдеи, и потисканите юдеи] ще станат първи, а от първите [религиозните водачи, които се гордеят, че са потомци на Авраам] — последни.“ (Лука 13:30) Такива неблагодарни хора ще бъдат „последни“, в смисъл че изобщо няма да бъдат в Царството на Бога.

Някои фарисеи идват при Исус и го съветват: „Излез и си отиди оттук, защото Ирод [Антипа] иска да те убие.“ Възможно е самият цар Ирод да е пуснал този слух, за да накара Исус да избяга от областта. Той може би се страхува да не бъде въвлечен по някакъв начин в убийството на още един пророк, както в случая с Йоан Кръстител.  Но Исус казва на фарисеите: „Отидете и кажете на тази лисица: ‘Ето, днес и утре ще изгонвам демони и ще лекувам, а на третия ден ще съм готов.’“ (Лука 13:31, 32) Като нарича Ирод „лисица“, той може би има предвид хитростта на лисиците. Но Исус не може да бъде манипулиран или пришпорван нито от Ирод, нито от когото и да било. Той ще изпълни задачата, възложена от Баща му в срока, определен от Него, а не от някой човек.

Исус продължава пътуването си към Йерусалим, защото, както казва, „не може пророк да бъде убит вън от Йерусалим“. (Лука 13:33) Няма библейско пророчество, че Месията трябва да умре в този град. Тогава защо Исус казва, че ще бъде убит там? Защото Йерусалим е столицата, където се намира 71–членният върховен съд, Синедрионът, и където биват съдени тези, които са обвинени, че са лъжливи пророци. Освен това там се принасят и животинските жертви. Исус разбира, че е немислимо да бъде убит другаде.

Той оплаква града: „Йерусалиме, Йерусалиме, отнемащ живота на пророците и убиващ с камъни изпратените при тебе, колко пъти исках да събера децата ти, както квачката събира пиленцата под крилата си, но вие не искахте! Ето, този дом бива изоставен и предаден на вас.“ (Лука 13:34, 35) Народът отхвърля Сина на Бога и трябва да понесе последствията!

Преди Исус да стигне в Йерусалим, един водач на фарисеите го кани в дома си в събота. Гостите го наблюдават внимателно, за да видят дали ще направи нещо за един мъж сред тях, болен от воднянка (значително натрупване на течност често в краката или в стъпалата). Исус пита фарисеите и онези, които познават Закона: „Позволено ли е да се лекува в събота, или не?“ (Лука 14:3)

Никой не отговаря. Исус лекува мъжа и ги пита: „Кой от вас няма веднага да извади сина си или бика си, ако падне в кладенец в съботен ден?“ (Лука 14:5) Отново никой не може да оспори логичните му разсъждения.