Неведнъж по време на службата си Исус е наблягал на важността на смирението. (Лука 14:8–11) Той много иска да намери мъже и жени, които имат желание да служат смирено на Бога. Някои от тях все още може да са познати като грешници.

Фарисеите и книжниците забелязват, че точно такива хора, които те смятат за недостойни, са привлечени от Исус и посланието му. Те недоволстват: „Този човек приема грешниците и яде с тях.“ (Лука 15:2) Фарисеите и книжниците смятат, че превъзхождат другите, и гледат на обикновените хора като на пръстта под краката си. Презрението им личи от еврейския израз „ам хаа̀рец“, „народа на земята“, с който ги наричат.

За разлика от тях Исус се отнася към всички любезно, състрадателно и с уважение. Затова много от онези с ниско положение в обществото, включително хората, известни като грешници, са жадни да го слушат. Но какво мисли Исус за упреците на религиозните водачи към него и как им отговаря?

Той разказва трогателна притча, подобна на една притча, която е разказал в Капернаум. (Матей 18:12–14) В нея фарисеите са представени като праведни и на сигурно място в Божието стадо. А презрените хора са представени като такива, които са се отклонили и са се изгубили. Той казва:

„Кой от вас, който има сто овце, ако изгуби една от тях, няма да остави деветдесет и деветте в пустинята и да тръгне да търси изгубената, докато не я намери? И когато я намери, ще я вдигне на раменете си и ще се радва. И като се върне вкъщи, ще повика приятелите си и съседите си и ще им каже: ‘Радвайте се с мене, защото намерих овцата, която ми се беше изгубила.’“ (Лука 15:4–6)

Какво е значението на притчата? Исус обяснява: „Казвам ви, че така и на небето ще има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за деветдесет и девет праведници, на които не им е необходимо разкаяние.“ (Лука 15:7)

Разкаянието, споменато от Исус, сигурно озадачава фарисеите, които смятат, че са праведни и че не им е необходимо разкаяние. Когато някои от тях преди две години са го упрекнали, че яде с данъчните служители и грешниците, той е отговорил: „Аз не дойдох да призова праведните хора, а  грешниците.“ (Марко 2:15–17) Високомерните фарисеи не виждат нуждата да се разкаят и затова никой в небето не се радва за тях. Но когато един грешник искрено се разкае, е точно обратното.

За да наблегне на мисълта, че връщането на изгубения грешник е причина за голяма радост на небето, Исус разказва друга притча: „Коя жена, която има десет драхми, ако изгуби една от тях, няма да запали светилник и да помете къщата си, като търси внимателно, докато не я намери? И когато я намери, ще повика приятелките си и съседките си и ще им каже: ‘Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.’“ (Лука 15:8, 9)

Тази притча е подобна по значение на притчата за изгубената овца. Исус обяснява: „Казвам ви, че такава радост настъпва и сред Божиите ангели, когато един грешник се разкае.“ (Лука 15:10)

Представи си, ангелите на Бога силно се интересуват от връщането на изгубените грешници! Това е забележително, защото онези, които се разкайват и получават място в Божието небесно Царство, ще имат по–висока позиция от тях. (1 Коринтяни 6:2, 3) Но ангелите не завиждат. Как тогава ние трябва да гледаме на грешника, който се разкайва и се обръща към Бога?