Исус още е в дома на фарисея, където е излекувал болния от воднянка човек. Той наблюдава как някои гости си избират почетните места на трапезата и използва случая да им даде урок по смирение.

Исус казва: „Когато си поканен от някого на сватбено угощение, не се разполагай на най–почетното място. Може би в същото време е поканен и някой по–знатен от тебе и онзи, който ви е поканил, ще дойде и ще ти каже: ‘Отстъпи му мястото.’ Тогава ти, засрамен, ще отидеш на най–последното място.“ (Лука 14:8, 9)

Той продължава: „Като си поканен, отиди и се разположи на най–последното място, та когато дойде онзи, който те е поканил, да ти каже: ‘Приятелю, отиди на по–предно място.’ Тогава ще бъдеш почетен пред всичките гости.“ Това е много повече от проява на добри обноски. Исус обяснява: „Защото който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“ (Лука 14:10, 11) Той насърчава слушателите си да развиват смирение.

После Исус учи фарисея, който го е поканил, как проявите му на гостоприемство да имат Божието одобрение: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си или близките си, нито богатите си съседи. Защото може би те също ще те поканят някой път и това ще ти бъде като отплата. Но когато даваш угощение, покани бедни, сакати, куци, слепи и ще бъдеш щастлив, защото те нямат с какво да ти се отплатят.“ (Лука 14:12–14)

Нормално е да каним на гости своите приятели, роднини или съседи и Исус не казва, че това е погрешно. Но подчертава, че ще бъдем богато благословени, ако поканим нуждаещите се, например бедните, сакатите или слепите. Той обяснява на домакина си: „Ще ти бъде заплатено при възкресението на праведните хора.“ Един от гостите се съгласява с него: „Щастлив е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.“ (Лука 14:15) Той разбира каква чест е това. Не всички обаче са на същото мнение, както се вижда от следващата притча на Исус:

„Един човек даваше голяма вечеря и покани много гости. И ... изпрати роба си, за да каже на поканените: ‘Елате, защото всичко е готово.’ Но всички те започнаха да отказват. Първият му каза: ‘Купих нива и трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ А друг каза: ‘Купих пет впряга говеда и се каня да опитам как работят. Моля те, извини ме!’ Трети пък каза: ‘Наскоро се ожених и затова не мога да дойда.’“ (Лука 14:16–20)

Какви неоснователни оправдания! Обикновено човек оглежда нива или добитък, преди да ги купи, следователно не е толкова спешно да ги гледа след това. Третият поканен не се подготвя за сватба, той вече е женен, така че това не може да е причина да не приеме важна покана. Като чува тези извинения, господарят се ядосва и казва на роба си:

„Излез бързо и отиди по главните улици и пътища на града, и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“ Робът го прави, но все още има място. Тогава господарят му нарежда: „Излез по пътищата и отиди в оградените места и накарай хората да дойдат, за да се напълни домът ми.  Защото ви казвам, никой от онези, които бяха поканени, няма да опита от вечерята ми.“ (Лука 14:21–24)

Притчата на Исус добре онагледява как чрез него Йехова Бог е поканил определени хора в небесното Царство. Първите поканени са били юдеите, по–специално религиозните водачи. Като цяло те са отхвърлили поканата по време на Исусовата служба. Но тя няма да е ограничена само до тях. От Исусовите думи става ясно, че в бъдеще ще бъде отправена втора покана към не толкова видните юдеи и към прозелитите. След това ще има трета последна покана към хората, които юдеите считат за недостойни за Божието одобрение. (Деяния 10:28–48)

Наистина, казаното от Исус потвърждава думите на госта: „Щастлив е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.“