Йоан вече няколко месеца лежи в затвора. Хвърлили са го там известно време след като Исус е бил на Пасхата през 30 г. Йоан е искал учениците му да станат последователи на Исус, но не всички са го направили.

Сега с наближаването на Пасхата през 31 г. някои от тях идват при Исус с въпроса: „Защо и ние, и фарисеите постим редовно, а твоите ученици не постят?“ (Матей 9:14) За фарисеите постенето е религиозен ритуал. По–късно Исус дори разказва притча, в която един праведен в собствените си очи фарисей се моли: „О, Боже, благодаря ти, че не съм като останалите хора ... Постя два пъти в седмицата.“ (Лука 18:11, 12) Възможно е и учениците на Йоан да имат такъв обичай. Или пък постят, защото жалеят заради затварянето на Йоан. Те се чудят защо и Исусовите ученици не правят същото може би за да покажат съпричастност.

Исус отговаря с един пример: „Защо приятелите на младоженеца да жалеят, докато младоженецът е с тях? Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет, и тогава те ще постят.“ (Матей 9:15)

Самият Йоан е нарекъл Исус младоженец. (Йоан 3:28, 29) Затова, докато Исус е с учениците си, те не постят. По–късно, когато умре, ще жалеят и няма да искат да ядат. Но колко различно ще е, когато възкръсне! Тогава няма да имат причина да постят.

После Исус дава следните два примера: „Никой не зашива кръпка от нов плат върху стара дреха, защото новият плат ще се откъсне от дрехата и скъсаното ще стане още по–голямо. Нито пък хората наливат младо вино в стари мехове, а ако го направят, тогава меховете се пръсват, виното изтича и меховете са съсипани. Но хората наливат младо вино в нови мехове.“ (Матей 9:16, 17) Какво има предвид?

Исус помага на учениците на Йоан Кръстител да разберат, че никой не бива да очаква последователите му да спазват остарелите обичаи на юдаизма като постенето. Той не е дошъл „да кърпи“ и да продължава стара и „износена“ форма на поклонение, цяла религиозна система, която вече трябва да бъде премахната. Исус насърчава към поклонение, което не е пригодено към юдаизма по това време с многото му човешки традиции. Той не се опитва да сложи нова кръпка на стара дреха или младо вино в твърд стар мях.