Колко шокирани са жените, когато намират гробницата празна! Мария Магдалина тичешком отива при „Симон Петър и при другия ученик, когото Исус особено е обичал“, апостол Йоан. (Йоан 20:2) Останалите жени при гробницата виждат ангел. А вътре в нея има друг ангел, „облечен в дълга бяла дреха“. (Марко 16:5)

Единият от тях им казва: „Не се страхувайте, знам, че търсите Исус, който беше прикован на стълб. Той не е тук, защото беше възкресен, както беше казал. Елате да видите мястото, където лежеше. И отидете бързо и кажете на учениците му, че той е възкресен от мъртвите, кажете им още: ‘Той отива преди вас в Галилея.’“ (Матей 28:5–7) „Обзети от страх и силно вълнение“, жените побягват да съобщят на учениците. (Марко 16:8)

Мария вече е намерила Петър и Йоан. Останала без дъх, тя съобщава: „Отнесли са Господаря от гробницата и не знаем къде са го положили.“ (Йоан 20:2) Двамата апостоли се втурват към гробницата. Йоан е по–бърз и стига пръв. Той надниква вътре и вижда погребалните превръзки, но остава отвън.

Когато пристига, Петър веднага влиза и вижда превръзките и платното, с което е била увита главата на Исус. След него влиза и Йоан и се уверява в думите на Мария. Въпреки казаното от Исус по–рано никой от тях не разбира, че той е бил възкресен. (Матей 16:21) Те тръгват към къщи озадачени. Но Мария се е върнала при гробницата и остава там.

Междувременно другите жени отиват да кажат на учениците, че Исус е възкресен.  Докато тичат към тях, Исус ги среща и им казва: „Здравейте!“ Те падат в краката му и му се покланят. Тогава той добавя: „Не се страхувайте! Отидете и съобщете на братята ми, че могат да отидат в Галилея, където ще ме видят.“ (Матей 28:9, 10)

По–рано, когато е станало земетресението и са се появили ангелите, войниците „са се разтреперили от страх и са се вцепенили като мъртъвци“. След като се съвземат, те влизат в града и ‘съобщават на главните свещеници всичко, което се е случило’. После свещениците и старейшините на юдеите се събират и вземат решение да подкупят войниците да крият истината и да обясняват следното: „Учениците му дойдоха през нощта и го откраднаха, докато ние спяхме.“ (Матей 28:4, 11, 13)

Римските войници може да бъдат наказани със смърт, ако заспят на поста си, затова свещениците обещават: „Ако това [лъжата относно заспиването] стигне до ушите на управителя, ние ще го придумаме и ще ви избавим от неприятности.“ (Матей 28:14) Войниците вземат подкупа и правят както им казват свещениците. Така лъжливият слух, че тялото на Исус е било откраднато, се разпространява навсякъде сред юдеите.

Мария Магдалина все още скърби при гробницата. Като надниква вътре, тя вижда двама ангели в бели дрехи. Единият седи на мястото, където е била положена главата на Исус, а другият — на мястото на краката. Те я питат: „Жено, защо плачеш?“ Мария отговаря: „Отнесли са Господаря ми и не знам къде са го положили.“ Тя се обръща и вижда още някого. Той задава същия въпрос и добавя: „Кого търсиш?“ Мислейки си, че е градинарят, тя отвръща: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го взема.“ (Йоан 20:13–15)

Всъщност Мария разговаря с възкресения Исус, но не разбира това. Когато обаче той ѝ казва „Мария!“, тя веднага го познава по начина, по който ѝ говори. Мария възкликва радостно „Равуни!“, което означава „Учителю!“. И понеже се страхува, че Исус ще се възнесе на небето, тя се хваща за него. Затова той ѝ казва: „Не се дръж за мене, защото още не съм се възнесъл при Бащата. Но върви при братята ми и им кажи: ‘Отивам при моя Баща и вашия Баща и при моя Бог и вашия Бог.’“ (Йоан 20:16, 17)

Мария побягва към мястото, където са събрани апостолите и другите ученици. Тя заявява „Видях Господаря!“ и им разказва какво се е случило, подобно на другите жени. (Йоан 20:18) Но тези думи им се струват „глупости“. (Лука 24:11)