1–3. а) Какъв дар ни е дал Йехова и как може да се злоупотреби с него? б) Как трябва да използваме дара на речта, за да останем в Божията любов?

КАК ще се почувстваш, ако дадеш подарък на свой близък, а той съвсем съзнателно злоупотребява с него? Да речем, че му подаряваш кола, но по–късно научаваш, че той е карал безразсъдно, вследствие на което са пострадали хора. Няма ли да се разочароваш?

² Способността да говорим по разбираем начин, е дар от Йехова, от когото идва „всеки добър дар, всеки съвършен подарък“. (Яков 1:17) Този дар, който отличава хората от животните, ни дава възможност да изразяваме не само мислите, но и чувствата си. Подобно на примера с колата обаче с дара на речта също може да се злоупотреби. Колко разочарован трябва да е Йехова, когато речта ни е безразсъдна и причинява болка на другите!

³ За да останем в Божията любов, трябва да използваме дара на речта така, както го е замислил Бог. Йехова ни казва ясно каква реч му е угодна. В неговото Слово пише: „Нито една гнила дума да не излиза от устата ви, а само добри думи, с които да укрепвате другите според нуждата и които да носят полза на слушащите.“ (Ефесяни 4:29) Нека да  обсъдим защо е необходимо да внимаваме какво говорим, каква реч трябва да избягваме и как можем „да укрепваме другите“ с думите си.

4, 5. Как някои библейски стихове описват силата на думите?

⁴ Важна причина да внимаваме какво говорим, е фактът, че думите имат сила. В Притчи 15:4 се казва: „Спокойствието на езика е дърво на живот, а неговата извратеност сломява духа.“ Точно както водата съживява изсъхнало дърво, така и спокойните думи могат да освежат духа на онези, които ги слушат. И обратното, извратените и неприятни думи могат да съкрушат духа им. Наистина това, което казваме, има силата да наранява или да лекува. (Притчи 18:21)

⁵ Описвайки ярко силата на думите, друг стих казва: „Който говори необмислено, сякаш пронизва с меч.“ (Притчи 12:18) Необмислените и прибързани думи могат да причинят дълбоки емоционални рани и да разрушат взаимоотношенията. Твоето сърце било ли е пронизвано от словесен меч? От друга страна, същият стих продължава: „Езикът на мъдрите лекува.“ Добре обмислените думи на човек,  който проявява богоугодна мъдрост, могат да изцелят нараненото сърце и да възстановят взаимоотношенията. Спомняш ли си случай, при който си изпитал целебната сила на милите думи? (Прочети Притчи 16:24.) Като съзнаваме, че думите ни имат сила, несъмнено ще искаме да използваме речта си, за да лекуваме другите, а не да ги нараняваме.

6. Защо е истинска борба да контролираме езика си?

⁶ Колкото и да се стараем, не можем напълно да контролираме езика си. Затова втора причина, поради която трябва да внимаваме какво говорим, е следната: грехът и несъвършенството ни карат да злоупотребяваме с езика си. Думите произлизат от сърцето, а „сърцето на човека клони към зло“. (Битие 8:21; Лука 6:45) Ето защо да овладеем езика си, е истинска борба. (Прочети Яков 3:2–4.) Макар че не можем да го контролираме напълно, можем да се опитваме да подобрим начина, по който го използваме. Както един плувец, който се опитва да плува срещу течението, трябва да се бори с него, така и ние трябва да се борим с грешната склонност да злоупотребяваме с езика си.

7, 8. До каква степен Йехова ни държи отговорни за думите ни?

⁷ Трета причина да внимаваме какво говорим, е, че Йехова ни държи отговорни за думите ни. Начинът, по който използваме езика си, засяга не само отношенията ни с хората, но и позицията ни пред Йехова. В Яков 1:26 се казва: „Ако някой смята, че се покланя на Бога по правилен начин, и въпреки това не обуздава езика си, но заблуждава сърцето си, то поклонението на този човек е напразно.“ * Както видяхме в предишната глава, речта ни  е тясно свързана с нашето поклонение. Ако езикът ни е необуздан — тоест ако от устата ни излизат зловредни, отровни думи, — всички наши християнски дела може да се окажат напразни в очите на Йехова. Нима тази мисъл не е отрезвяваща? (Яков 3:8–10)

⁸ Ясно е, че имаме сериозни основания да внимаваме как използваме дара на речта. Преди да разгледаме коя реч е укрепваща, нека обсъдим речта, която няма място в живота на истинския християнин.

9, 10. а) Какво е характерно за всекидневната реч в днешния свят? б) Защо трябва да отхвърляме неприличния език? (Виж също бел. под линия.)

⁹ Неприличен език. Ругатните, нецензурните думи и другите видове неприличен език са част от всекидневната реч в света. Много хора прибягват до псувни, за да направят речта си по–цветиста или да компенсират ограничения си речников запас. Комиците често използват вулгарна реч със сексуален подтекст, за да разсмеят хората. Но неприличният език изобщо не е смешен. Преди около 2000 години вдъхновеният от Бога апостол Павел посъветвал християните от сбора в Колоса да отхвърлят „неприличните приказки“. (Колосяни 3:8) На сбора в Ефес той казал, че „неприличните шеги“ са сред нещата, които трябва „дори да не се споменават между“ истинските християни. (Ефесяни 5:3, 4)

¹⁰ Неприличният език е обиден за Йехова. Обиден е и за онези, които обичат Йехова. Да, любовта ни към Бога ни подтиква да отхвърляме такъв език. Когато изброява „делата на плътта“, Павел посочва „нечистотата“, която може да включва и нечист  език. (Галатяни 5:19–21) Това е сериозен въпрос. Някой може дори да бъде изключен от християнския сбор, ако въпреки многократните съвети не се разкайва и продължава да използва крайно неприлична, упадъчна или покваряваща реч. *

11, 12. а) Кога разговорите за другите причиняват вреда? б) Защо поклонниците на Йехова трябва да избягват клеветите?

¹¹ Клюки и клевети. Хората имат склонността да говорят за другите и за живота им. Но дали такива приказки са непременно нещо лошо? Не и ако става дума за невинен разговор, в който можем да споделим положителна или полезна информация, например кой се е покръстил или кой се нуждае от насърчение. Християните през I в. се интересували много от добруването на своите събратя и си споделяли подходяща информация за тях. (Ефесяни 6:21, 22; Колосяни 4:8, 9) Клюките обаче може да причинят вреда, тъй като изопачават фактите или разкриват лични въпроси. И още по–лошо, те може да доведат до клевета, която винаги вреди. Клеветата представлява „лъжливи ... думи, с които се набеждава, злепоставя и очерня някой“. Фарисеите например прибегнали до злостни клевети, когато се опитали да злепоставят Исус. (Матей 9:32–34; 12:22–24) Клеветата често предизвиква кавги. (Притчи 26:20)

¹² Йехова гледа сериозно на онези, които използват дара на речта, за да клеветят другите или да причиняват разединение. Той мрази хората, които „сеят раздори между братя“. (Притчи 6:16–19) Гръцката дума, превеждана като „клеветник“, е  „диа̀волос“ и се използва също като име за Сатана. Той е Дяволът, злият клеветник на Бога. (Откровение 12:9, 10) Несъмнено искаме да избягваме реч, която ще ни направи като него. В сбора няма място за клеветнически думи, които предизвикват дела на плътта като „свади“ и „разединение“. (Галатяни 5:19–21) Затова, преди да повториш някаква новина за някого, се запитай: „Истина ли е това? Ще бъде ли любещо да го повторя? Нужно ли е изобщо да разпространявам тази информация?“ (Прочети 1 Солунци 4:11.)

13, 14. а) Как могат да въздействат нагрубяващите думи? б) Какво представлява хуленето и защо хулителите се излагат на опасност?

¹³ Нагрубяващи думи. Както вече беше отбелязано, думите могат да нараняват. Вярно е, че поради човешкото несъвършенство всички ние понякога казваме неща, за които после съжаляваме. Но Библията ни предупреждава относно определен вид реч, която няма място в християнския дом или в сбора. Павел подканя християните: „Нека се махнат от вас всяка злобна горчивина, гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи.“ (Ефесяни 4:31) Други преводи предават израза „нагрубяващи думи“ като „зли думи“, „навреждащ език“, „оскърбителна реч“. Нагрубяващите думи, включително обидните названия и грубата постоянна критика, могат да отнемат достойнството на човека и да го накарат да се чувства нищожен. Нежните и доверчиви сърца на децата са особено уязвими и грубата реч може да им въздейства съкрушително. (Колосяни 3:21)

¹⁴ Библията осъжда строго хуленето — оскърбяването на другите с унизителни или презрителни думи. Онзи, който има навика да говори така, се излага на опасност, защото може да бъде изключен от сбора, ако не приема многократните опити да му се  помогне. Ако не промени поведението си, той може дори да се лиши от благословиите на Царството. (1 Коринтяни 5:11–13; 6:9, 10) Ясно е тогава, че няма да останем в Божията любов, ако имаме навика да използваме неприлични, неверни или груби думи. Такива думи рушат.

15. С какви думи можем „да укрепваме другите“?

¹⁵ Как можем да използваме дара на речта в съгласие със замисъла на Онзи, който ни го е дал? Припомни си, че Божието Слово ни подканя да говорим „само добри думи“, с които „да укрепваме другите“. (Ефесяни 4:29) Йехова се радва, когато речта ни укрепва и насърчава. Ако искаме думите ни да са такива, трябва да ги обмисляме внимателно. Библията не предлага конкретни правила, които да бъдат следвани, нито съдържа списък с одобрени примери за „благотворна реч“. (Тит 2:8) За да изричаме думи, „които укрепват“, ще е добре да помним три прости, но важни фактора, характеризиращи укрепващата реч: тя е прилична, достоверна и любезна. Като имаме предвид тези фактори, нека разгледаме няколко примера за укрепваща реч. (Виж блока „ Укрепващи ли са думите ми?“.)

16, 17. а) Защо трябва да хвалим другите? б) Какви възможности имаме да хвалим другите в сбора? А в семейството?

¹⁶ Искрена похвала. И Йехова, и Исус знаят, че е необходимо да се изразява похвала и одобрение. (Матей 3:17; 25:19–23; Йоан 1:47) Като християни, ние също трябва да хвалим искрено другите. Защо? В Притчи 15:23 пише: „Думата, казана навреме — колко е добра!“ Запитай се: „Как се чувствам, когато получа похвала? Нима тя не стопля сърцето ми и не повдига духа ми?“ Да, искрената похвала ти показва, че някой те забелязва, че някой се  интересува от тебе и че онова, което си направил, си е струвало усилията. Тя засилва твоята увереност и те подтиква да работиш още по–усърдно в бъдеще. Ако ти е приятно да те хвалят, не трябва ли и ти на свой ред да хвалиш другите? (Прочети Матей 7:12.)

¹⁷ Учи се да виждаш доброто в хората и след това ги хвали. В сбора може да чуеш добре подготвен доклад, да забележиш, че някой младеж си поставя духовни цели, или да видиш възрастен човек, който вярно посещава събранията въпреки ограниченията на старостта. Искрената похвала може да трогне тези хора и да ги укрепи духовно. В семейството съпругът и съпругата имат нужда да чуват един от друг сърдечни изрази на похвала и признателност. (Притчи 31:10, 28) Особено децата са много щастливи, когато чувстват, че някой ги забелязва и цени. За тях похвалата и одобрението са като слънцето и водата за растенията. Родители, търсете възможности да хвалите децата си за техните добри качества и за усилията им! Това може да им вдъхне смелост и увереност и да ги подбуди да продължават още по–усърдно да вършат каквото е правилно.

18, 19. Защо трябва да се стараем да утешаваме и насърчаваме събратята си и как можем да правим това?

¹⁸ Утеха и насърчение. Йехова е много загрижен за „сломените“ и „съкрушените“. (Исаия 57:15) Неговото Слово ни подканя „да се утешаваме един другиго“ и „да говорим утешително на потиснатите души“. (1 Солунци 5:11, 14) Можем да бъдем сигурни, че Бог забелязва и цени усилията ни да утешаваме събратята си, чиито сърца са натежали от печал.

¹⁹ Какво можеш да кажеш, за да укрепиш свой събрат, който е обезсърчен или потиснат? Не мисли,  че трябва да разрешиш проблема му. В много случаи простите думи са от най–голяма полза. Увери потиснатия човек, че си загрижен за него. Предложи му да се помолиш на глас заедно с него. Можеш да помолиш Йехова да му помогне да разбере колко много е обичан от другите и от Бога. (Яков 5:14, 15) Кажи му, че е необходим и ценен като член на сбора. (1 Коринтяни 12:12–26) Прочети му насърчителен стих от Библията, за да го увериш, че Йехова наистина е загрижен лично за него. (Псалм 34:18; Матей 10:29–31) Като отделиш достатъчно време да споделиш „добра дума“ с потиснатия човек и поговориш искрено с него, несъмнено ще му помогнеш да се почувства обичан и ценен. (Прочети Притчи 12:25.)

20, 21. Кои фактори правят съветите резултатни?

²⁰ Резултатни съвети. Като несъвършени хора, всички ние понякога се нуждаем от съвет. Библията ни подканя: „Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в бъдеще.“ (Притчи 19:20) Не само старейшините могат да дават съвети. Родителите съветват децата си. (Ефесяни 6:4) Зрелите сестри може да дадат съвет на по–младите жени. (Тит 2:3–5) Ръководени от любов, ние искаме да даваме съвети, които другите да приемат, без да се чувстват  смазани. Какво може да ни помогне в това отношение? Нека да разгледаме три фактора, които ще направят съветите ни по–резултатни: нагласата и подбудите ни, основата за съвета и начина, по който го даваме.

²¹ Резултатността на съвета зависи много от съветника. Запитай се: „Кога ми е по–лесно да приема съвет?“ Сигурно когато знаеш, че този, който ти го дава, е загрижен за тебе, не изразява просто личното си недоволство и няма никакви задни мисли. Тогава не трябва ли същото да важи и за твоята нагласа и подбуди, когато съветваш другите? Освен това резултатният съвет е основан на Божието Слово. (2 Тимотей 3:16) Независимо дали цитираме Библията, съветите, които даваме, трябва винаги да са основани на нея. Затова старейшините внимават да не налагат собствените си възгледи на другите и не изкривяват значението на стиховете, създавайки впечатлението, че Библията подкрепя някакъв техен възглед. Съветът е по–резултатен също, ако е даден по правилния начин. Когато е „подправен“ с любезност, той е приет по–лесно и позволява на съветвания човек да запази достойнството си. (Колосяни 4:6)

22. Как си решен да използваш дара на речта?

²² Безспорно речта е скъпоценен дар от Бога. Любовта ни към Йехова трябва да ни подтиква да го използваме правилно, а не да злоупотребяваме с него. Нека помним, че думите ни имат силата да укрепват или да рушат. Затова нека се стремим да използваме този дар така, както го е замислил Бог — за да „укрепваме другите“. Тогава речта ни ще бъде освежаваща за хората около нас и ще ни помогне да останем в Божията любов.