Библеистите признават, че личното име на Бога, представено от тетраграмата (יהוה), се появява почти 7000 пъти в оригиналния текст на Еврейските писания. Но мнозина смятат, че то не се е срещало в оригиналния текст на Християнските гръцки писания. Поради тази причина в повечето съвременни преводи на Библията името Йехова липсва в т.нар. Нов завет. Дори когато превеждат цитати от Еврейските писания, които съдържат тетраграмата, повечето преводачи използват „Господ“ вместо личното име на Бога.

„Превод на новия свят на Свещеното писание“ не следва тази обичайна практика. В него името Йехова се намира на 237 места в Християнските гръцки писания. Преводачите взеха това решение, имайки предвид два важни фактора: 1) Гръцките ръкописи, с които разполагаме днес, не са оригиналите. Повечето от хилядите запазени преписи са направени поне два века след тях. 2) По това време преписвачите или заменяли тетраграмата с „кѝриос“, гръцката дума за „Господ“, или преписвали от ръкописи, в които това вече било направено.

Според Комитета за „Превод на новия свят“ на Библията има убедителни доказателства, че оригиналните гръцки ръкописи са съдържали тетраграмата. Следват някои от тях:

• По времето на Исус и неговите апостоли преписите на Еврейските писания съдържали тетраграмата. В миналото това твърдение било оспорвано. Но след като в Кумран били намерени преписи на Еврейските писания, датиращи от I в., днес то е извън всякакво съмнение.

• В дните на Исус и апостолите тетраграмата се срещала и в гръцките преводи на Еврейските писания. Векове наред изследователите смятали, че тетраграмата липсвала в ръкописите на гръцкия превод на Еврейските писания „Септуагинта“. Но в средата на XX в. на вниманието на учените били предоставени някои много стари фрагменти от гръцката „Септуагинта“ от времето на Исус. В тях присъствало личното име на Бога, изписано с еврейски букви. Следователно в дните на Исус гръцките преписи  на писанията съдържали Божието име. До IV в. обаче в главните ръкописи на гръцката „Септуагинта“, като Ватиканския и Синайския кодекс, Божието име вече го нямало в книгите от Битие до Малахия (където се срещало в по–ранните ръкописи). Затова не е изненадващо, че в запазените от този период текстове не намираме Божието име в т.нар. Нов завет, или частта от Библията, която била написана на гръцки.

  Исус казал в молитва към Бога: „Изявих името ти на хората, които ми даде от света.“ И добавил, че ще продължава да известява това име

• Самите Гръцки писания показват, че Исус често говорел за Божието име и го известявал на другите. Той казал в молитва към Бога: „Изявих името ти на хората, които ми даде от света.“ И добавил, че ще продължава да известява това име. (Йоан 17:6, 11, 12, 26)

• Тъй като Християнските гръцки писания са боговдъхновено допълнение на свещените Еврейски писания, внезапното изчезване на името на Йехова от текста изглежда непоследователно. В средата на I в. ученикът Яков казал на старейшините в Йерусалим: „Симеон разказа подробно как Бог за първи път насочи вниманието си към народите, за да изведе от тях народ за своето име.“ (Деяния 15:14) Това изказване на Яков не би имало смисъл, ако никой по онова време не знаел или не използвал Божието име.

• В Християнските гръцки писания се среща съкратената форма на Божието име. В Откровение 19:1, 3, 4, 6 името е съставна част на думата „Алилуя“. Тя идва от еврейския израз „халелу–Ях“, който буквално означава „Възхвалявайте Ях“. „Ях“ е съкратена форма на името Йехова и е част от много имена в Гръцките писания. Всъщност според справочниците името Исус означава „Йехова е спасение“.

• Ранните юдейски писмени източници показват, че християните от юдейски произход използвали Божието име в своите писания. В сборника от устни закони Тосефта, завършен около 300 г., се казва следното относно изгарянето на християнски писания в събота: „Книгите на евангелистите и книгите на „миним“ [християните от юдейски  произход] те не спасяват от огън. Но ги оставят да изгорят където са, те и споменатото в тях име на Бога.“ Същият източник цитира равина Йосе Галилееца, живял в началото на II в., който казал, че през другите дни от седмицата „се изрязвали и запазвали местата, където се срещало Божието име в тях [тоест в християнските писания], а останалото се изгаряло“.

• Някои библеисти признават, че Божието име вероятно се появявало в цитатите от Еврейските писания, които намираме в Гръцките писания. В един речник се  казва: „Има доказателства, че когато бил писан Новият завет, тетраграмата, Божието име Яхве, се появявала в някои или във всички цитати от Стария завет.“ (The Anchor Bible Dictionary, “Tetragrammaton in the New Testament”) Ученият Джордж Хауард отбелязва: „Тъй като тетраграмата все още се срещала в преписите на гръцката Библия [„Септуагинта“], които представлявали писанията на ранната църква, е логично да смятаме, че когато цитирали писанията, писателите на Новия завет запазвали тетраграмата в библейския текст.“

•   Уважавани преводачи на Библията са използвали Божието име в Християнските гръцки писания. Някои от тях са направили това много преди „Превод на новия свят“, като например: Херман Хайнфетер в „Буквален превод на Новия завет ... от текста на Ватиканския ръкопис“ (A Literal Translation of the New Testament . . . From the Text of the Vatican Manuscript 1863); Бенджамин Уилсън в „Емфатичен двуезичен превод“ (The Emphatic Diaglott, 1864); Джордж Баркър Стивънс в „Посланията на Павел на съвременен английски“ (The Epistles of Paul in Modern English, 1898); У. Г. Ръдърфорд в „Посланието на св. Павел до римляните“ (St. Paul’s Epistle to the Romans, 1900); Дж. У. Ч. Уанд, епископ на Лондон, в „Писмата в Новия завет“ (The New Testament Letters, 1946). Освен това в началото на XX в. в превода си на Библията на испански Пабло Бесон използвал името Йехова Лука 2:15 и в Юда 14 и в над 100 бележки под линия го посочил като възможен превод. Много преди тези издания в еврейски преводи на Християнските гръцки писания от XVI в. насам тетраграмата е използвана многократно. Само на немски език в поне 11 превода се употребява формата „Йехова“ (или „Яхве“) в Християнските  гръцки писания, а четирима преводачи добавят името в скоби след титлата „Господ“. Повече от 70 немски превода споменават Божието име в бележки под линия или в коментари.

• Преводи на Библията на над 100 езика съдържат Божието име в Християнските гръцки писания. В много африкански, индиански, азиатски, европейски и тихоокеански преводи свободно е използвано Божието име. (Виж списъка на стр. 12 и 13.) Преводачите са взели това решение въз основа на аргументи като посочените по–горе. Някои от тези преводи на Гръцките писания са издадени наскоро, като например Библията на ротумански език (1999 г.), която използва Jihova 51 пъти в 48 стиха, и преводът на индонезийския език батак (тоба) (1989 г.), в който формата Jahowa се среща 110 пъти.

Без съмнение има основателни причини Божието име Йехова да бъде възстановено в Християнските гръцки писания. Точно това направиха преводачите на „Превод на новия свят“. Те изпитват дълбоко уважение към Божието име и се боят да не премахнат нещо, което е било част от оригиналния текст. (Откровение 22:18, 19)