Спорният въпрос, пред който сме изправени всички ние
Шеста глава
Спорният въпрос, пред който сме изправени всички ние
1, 2. (а) Какъв въпрос повдигнал Сатан в Едем? (б) Как този спорен въпрос личи от неговите думи?
ТИ УЧАСТВАШ в един от най–важните спорни въпроси, с които някога се е сблъсквало човечеството. От това чия страна ще заемеш в него, зависи вечното ти бъдеще. Този въпрос бил повдигнат, когато в Едем избухнал бунт. Тогава Сатан попитал Ева: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ Тя отговорила, че за едно дърво Бог казал: „Да не ядете от него, ... за да не умрете.“ Тогава Сатан директно обвинил Йехова в лъжа, като казал, че нито животът на Ева, нито животът на Адам зависели от послушанието им спрямо Бога. Сатан твърдял, че Бог крие от своите творения нещо добро — способността да определят свои собствени стандарти в живота. Сатан твърдял: „Знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“ — Битие 3:1–5.
2 Всъщност Сатан казвал, че хората ще живеят по–добре, ако сами вземат решения, вместо да се подчиняват на законите на Бога. Така той поставил под съмнение божия начин на управление. И това повдигнало изключително важния въпрос за всемирното върховенство на Бога, тоест, за неговото право да управлява. Бил повдигнат въпросът кое е по–добре за хората — начинът на управление на Йехова, или едно независимо от него управление. Йехова можел веднага да унищожи Адам и Ева, но това едва ли щяло да отговори на въпроса за върховенството по удовлетворителен начин. Оставяйки човешкото общество да се развива доста време само, Бог можел да покаже точно какъв ще бъде резултатът от независимостта от него и от неговите закони.
3. Какъв вторичен въпрос повдигнал Сатан?
3 Атаката на Сатан спрямо правото на Йехова да управлява не била прекратена след случилото се в Едем. Той поставил под съмнение това дали другите ще са лоялни на Йехова. Това се превърнало в един тясно свързан с първия, вторичен въпрос. Неговото предизвикателство обхващало както потомството на Адам и Ева, така и всички духовни синове на Бога, дори многообичания първороден Син на Йехова. Например, в дните на Йов Сатан твърдял, че онези, които служат на Йехова, правят това не поради любовта си към Бога и към неговия начин на управление, а от егоистични подбуди. Той твърдял, че когато изпитват трудности, всички те ще отстъпят на егоистичните си желания. — Йов 2:1–6; Откровение 12:10.
Какво показала историята
4, 5. Какво показа историята относно това дали човек може сам да насочва стъпките си?
4 Основен момент във въпроса за върховенството е следният: Бог не създал хората да живеят независими от неговото управление и да имат успех. За тяхна полза той ги направил зависими от своите праведни закони. Пророк Йеремия признал: „Зная добре, о Йехова, че пътят на човека, роден на земята, не му принадлежи; не принадлежи на човека, който ходи, дори да насочва стъпките си. Поправяй ме, о Йехова.“ (Йеремия 10:23, 24, НС) Затова божието Слово подканя: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.“ (Притчи 3:5) Точно както Бог направил хората да са зависими от неговите физически закони, за да живеят, така той направил и морални закони, подчинението на които би довело до едно хармонично общество.
5 Ясно е тогава, че Бог знаел, че човешкият род никога няма да успее да се управлява самостоятелно, без божието управление. В напразните си усилия да бъдат независими от божието управление, хората са установявали най–различни политически, икономически и религиозни системи. Тези различия са довели хората до състояние на постоянен вътрешен конфликт, водещ до насилие, войни и смърт. ‘Човек властва над човека за негова вреда.’ (Еклисиаст 8:9) Именно това се случвало постоянно през цялата човешка история. Както било предсказано в божието Слово, зли човеци и измамници ‘се влошавали повече и повече’. (2 Тимотей 3:13) А 20–и век, през който хората достигнаха върхове в областта на науката и техниката, беше свидетел на най–големите бедствия през историята. Думите от Йеремия 10:23 се доказаха многократно — хората не са създадени, за да направляват сами стъпките си.
6. Как Бог скоро ще сложи край на независимото от Бога човешко управление?
6 Трагичните, трайни последствия от независимостта от Бога окончателно доказаха, че човешкото управление е обречено на неуспех. Божието управление е единственият път към щастие, единство, здраве и живот. И божието Слово показва, че търпението на Йехова спрямо независимото от него човешко управление наближава края си. (Матей 24:3–14; 2 Тимотей 3:1–5) Скоро той ще се намеси в човешките дела, за да установи управлението си над земята. Едно библейско пророчество казва: „В дните на ония царе [съществуващите сега човешки управления] небесният Бог ще издигне царство [в небесата], което довека няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде [никога вече няма да има човешко управление на земята]; но то ще строши и довърши всички тия [днешни] царства, а само̀ то ще пребъде довека.“ — Даниил 2:44.
Преживелите в божия нов свят
7. Кой ще преживее, когато божието управление сложи край на човешкото управление?
7 Кой ще преживее, когато божието управление сложи край на човешкото управление? Библията отговаря: „Правдивите [онези, които подкрепят правото на Бога да управлява] ще населят земята, и непорочните ще останат в нея, а нечестивите [онези, които не подкрепят правото на Бога да управлява] ще се отсекат от земята.“ (Притчи 2:21, 22) Подобно на това, псалмистът казал: „Още малко, и нечестивият не ще го има вече ... Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.“ — Псалм 37:10, 29.
8. Как Бог изцяло ще реабилитира своето върховенство?
8 След като системата на Сатан бъде унищожена, Бог ще установи своя нов свят, който напълно ще премахне унищожителното насилие, войните, бедността, страданията, болестите и смъртта, които са държали човечеството в плен хилядолетия наред. Библията описва по прекрасен начин благословиите, очакващи послушните хора: „Той [Бог] ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ (Откровение 21:3, 4) Посредством своето небесно царско правителство, начело на което е Христос, Бог изцяло ще реабилитира (ще докаже) правото си да бъде наш Върховен владетел. — Римляни 16:20; 2 Петър 3:10–13; Откровение 20:1–6.
Как откликнали те на спорния въпрос
9. (а) Как тези, които били лоялни на Йехова, гледали на думите му? (б) Как Ной показал своята лоялност, и как ние можем да извлечем полза от неговия пример?
9 През цялата история е имало мъже и жени на вярата, които са доказали своята лоялност спрямо Йехова като Върховен владетел. Те знаели, че животът им зависи от това да слушат Бога и да му се подчиняват. Ной бил такъв човек. Затова Бог казал на Ной: ‘Краят на всяка твар се предвижда от Мене, направи ковчег.’ И Ной се подчинил на ръководството на Йехова. Въпреки че били предупредени, другите хора от онова време продължили да си живеят, все едно нищо особено нямало да се случи. Но Ной построил огромен ковчег и постоянно бил зает с това да проповядва на другите за праведните пътища на Йехова. Повествованието продължава нататък: „Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.“ — Битие 6:13–22; Евреи 11:7; 2 Петър 2:5.
10. (а) Как Авраам и Сара подкрепили върховенството на Йехова? (б) Как ние извличаме полза от примера на Авраам и Сара?
10 Авраам и Сара също били хубав пример за хора, които подкрепяли върховенството на Йехова, като правели всичко, което той им наредил. Те живели в Ур Халдейски, един благоуспяващ град. Но когато Йехова казал на Авраам да отиде в друга страна, непозната за него, Авраам ‘тръгнал според както му рекъл Господ’. Сара несъмнено живяла удобно — имала дом, приятели и роднини. Но тя се подчинила на Йехова и на своя съпруг и отишла в Ханаанската земя, макар че не знаела какви условия я очакват там. — Битие 11:31–12:4; Деяния 7:2–4.
11. (а) В какви обстоятелства Моисей подкрепил върховенството на Йехова? (б) Как примерът на Моисей може да ни донесе полза?
11 Моисей бил друг човек, който подкрепил върховенството на Йехова. Той направил това в изключително трудни обстоятелства — лице в лице с фараона на Египет. Но Моисей не бил самоуверен. Точно обратното, той се съмнявал в способността си да говори добре. Но се подчинил на Йехова. С подкрепата на Йехова и с помощта на своя брат Аарон, Моисей многократно съобщавал думите на Йехова на упорстващия фараон. Дори някои от синовете на Израил били много критични спрямо Моисей. Но Моисей лоялно извършил всичко, което Йехова му заповядал, и чрез него Израил бил освободен от Египет. — Изход 7:6; 12:50, 51; Евреи 11:24–27.
12. (а) Какво показва, че лоялността към Йехова изисква нещо повече от вършенето на това, което Бог е посочил в писмен вид? (б) Как разбирането на тази лоялност ни помага да прилагаме 1 Йоан 2:15?
12 Онези, които били лоялни на Йехова, не разсъждавали, че от тях се изисква да бъдат послушни само на онова, което Бог бил записал. Когато съпругата на Петефрий се опитала да съблазни Йосиф да прелюбодейства с нея, нямало писана заповед от Бога, която да забранява прелюбодейството. Но Йосиф знаел за брачната уредба, която Йехова установил в Едем. Той бил наясно, че да имаш сексуални отношения със съпругата на друг мъж няма да е нещо, угодно на Бога. Йосиф не се занимавал с това да пробва доколко Бог ще му позволи да бъде като египтяните. Той следвал пътищата на Йехова, като размишлявал върху отношенията на Бога с хората и след това съвестно прилагал онова, за което бил разбрал, че е божията воля. — Битие 39:7–12; Псалм 77:11, 12.
13. Как Дяволът бил разобличен като лъжец (а) от Йов; (б) от тримата евреи?
13 Дори и ако са поставени под сериозно изпитание, онези, които истински познават Йехова, не се отвръщат от него. Сатан твърдял, че ако изгуби своите големи материални притежания или здравето си, дори Йов, за когото Йехова говорел толкова добре, щял да се отвърне от Бога. Но Йов доказал, че Дяволът е лъжец, макар че сам не знаел защо го връхлитат тези бедствия. (Йов 2:9, 10) Столетия след това, опитвайки се все още да докаже обвиненията си, Сатан накарал един разгневен вавилонски цар да заплаши трима млади евреи със смърт в огнена пещ, ако не се поклонят на едно изображение, издигнато от царя. Принудени да избират между послушанието спрямо заповедта на царя и послушанието спрямо закона на Йехова против идолопоклонството, те ясно дали да се разбере, че служат на Йехова и че той е техният Върховен владетел. За тях да останат верни на Бога било по–ценно от тогавашния им живот! — Даниил 3:14–18.
14. Как е възможно ние, като несъвършени хора, да докажем, че сме истински лоялни на Йехова?
14 Дали въз основа на тези примери трябва да направим извода, че за да бъде лоялен на Йехова, човек трябва да бъде съвършен, или че онзи, който е допуснал грешка, се е провалил напълно? Съвсем не! Библията ни разказва, че понякога и Моисей грешал. Макар че това не било угодно на Йехова, той не отхвърлил Моисей. Апостолите на Исус Христос също имали своите слабости. Като има предвид нашето наследено несъвършенство, Йехова е доволен, ако ние не пренебрегваме волята му по някакъв съзнателен начин. Но ако поради слабост направим нещо нередно, е важно искрено да се разкаем и да не вършим тази грешка многократно. Така показваме, че наистина обичаме онова, за което Йехова казва, че е добро, и мразим онова, което той показва като лошо. Въз основа на своята вяра в изкупващата греха стойност на Исусовата жертва можем да се радваме на чиста позиция в очите на Бога. — Амос 5:15; Деяния 3:19; Евреи 9:14.
15. (а) Кой измежду хората останал лоялен на Бога по съвършен начин, и какво показало това? (б) Как ни помага това, което направил Исус?
15 И все пак дали е възможно съвършеното послушание спрямо върховенството на Йехова просто да не е достижимо за хората? Отговорът на този въпрос бил ‘свещена тайна’ около 4000 години. (1 Тимотей 3:16, НС) Макар и създаден съвършен, Адам не дал съвършен пример на преданост към Бога. Тогава кой би могъл да направи това? Явно никой от неговото грешно потомство. Единственият човек, който можел да направи това, бил Исус Христос. (Евреи 4:15) Това, което постигнал Исус, доказало, че за Адам, който бил в много по–благоприятни условия, също било възможно да прояви съвършена лоялност, ако бил поискал. Грешката не била в творението на Бога. Затова Исус Христос е примерът, който ние се стремим да следваме не само при проявяването на послушание спрямо божиите закони, но също и относно личната преданост към Йехова, Върховният владетел. — Второзаконие 32:4, 5.
Какъв е нашият личен отговор?
16. Защо трябва постоянно да сме нащрек относно своята нагласа спрямо върховенството на Йехова?
16 Всеки един от нас днес трябва да се изправи пред въпроса за всемирното върховенство. Ако ние открито заявим, че сме на страната на Йехова, ставаме мишена на Сатан. Той причинява натиск отвсякъде върху нас и ще продължи да прави това чак до края на своята зла система на нещата. Трябва да сме нащрек. (1 Петър 5:8) Нашето поведение показва на чия страна сме относно най–висшия въпрос за върховенството на Йехова и относно вторичния въпрос за запазване на лоялност спрямо Бога в лицето на изпитания. Не можем да си позволим да смятаме нелоялното поведение за нещо маловажно, просто защото то е често срещано в света. Запазването на лоялност изисква да се стремим да прилагаме праведните стандарти на Йехова във всяко нещо от своя живот.
17. Какво относно произхода на лъжата и кражбата трябва да ни накара да ги отхвърлим?
17 Например, не можем да имитираме Сатан, който е „на лъжата баща“. (Йоан 8:44) Трябва да казваме истината във всичко, което правим. В системата на Сатан младите хора често лъжат родителите си. Но младежите християни не правят това и така показват, че обвинението на Сатан, че божиите хора ще се окажат нелоялни при изпитание, не е вярно. (Йов 1:9–11; Притчи 6:16–19) Освен това в света съществуват методи на бизнес, които показват, че човек е заел позицията на ‘бащата на лъжата’, вместо позицията на Бога на истината. Ние отхвърляме тези методи. (Михей 6:11, 12) Също така и кражбата никога не е оправдана, дори и когато човек е в нужда, или онзи, от когото е откраднато, е богата личност. (Притчи 6:30, 31; 1 Петър 4:15) Дори и там, където живеем, това да е често срещано, или откраднатото да е нещо съвсем малко, кражбата си остава нарушение на божиите закони. — Лука 16:10; Римляни 12:2; Ефесяни 4:28.
18. (а) Какво изпитание ще има пред цялото човечество в края на Христовото хилядолетно управление? (б) Какъв навик трябва да развиваме още сега?
18 По време на Хилядолетното управление на Христос Сатан и демоните му ще бъдат в бездната, без да могат да влияят на хората. Какво облекчение ще настъпи тогава! Но след хилядата години те ще бъдат пуснати за малко време. Сатан и онези, които го следват, ще окажат натиск върху онези хора от възстановеното до съвършенство човечество, които запазват лоялността си спрямо Бога. (Откровение 20:7–10) Как ще реагираме относно спорния въпрос за всемирното върховенство, ако имаме привилегията да живеем тогава? Тъй като тогава всички хора ще бъдат съвършени, всяка проява на нелоялност ще бъде съзнателна и ще води до вечно унищожение. Колко жизненоважно е тогава да развиваме още сега навика да откликваме положително на всяко напътствие, идващо от Йехова, било чрез Словото му, или чрез неговата организация! Като правим това, ние показваме своята искрена преданост към него като Върховен владетел.
Обсъждане за преговор
• Кой е големият спорен въпрос, пред който сме изправени всички? Как и ние сме станали участници в това?
• Какво е забележително относно начина, по който мъже и жени в древността са показвали своята лоялност спрямо Йехова?
• Защо е изключително важно да почитаме Йехова чрез своето поведение всеки ден?
[Въпроси]
