Деветнадесета глава

Продължавай да говориш словото на Бога неустрашимо

1. (а) Каква добра новина известявали учениците на Исус, но как реагирали някои юдеи? (б) Какви въпроси можем да зададем?

 ПРЕДИ близо 2000 години божият Син Исус Христос бил помазан като бъдещ Цар над цялата земя. Исус бил убит поради подстрекателството на религиозните си врагове, но Йехова го възкресил от мъртвите. Така чрез Исус станал възможен вечният живот. Но когато учениците на Исус започнали публично да известяват тази добра новина, възникнало преследване. Някои от тях били хвърлени в затвора, дори бичувани, и им било заповядано да престанат да говорят за Исус. (Деяния 4:1–3, 17; 5:17, 18, 40) Как щели да постъпят те? Как щеше да постъпиш ти на тяхно място? Дали щеше да продължиш да проповядваш неустрашимо?

2. (а) Каква великолепна новина трябва да бъде проповядвана в наше време? (б) Кой има задължението да проповядва добрата новина?

² През 1914 г. Царят на божието Царство Исус Христос е възкачен в небесата, за да владее „всред враговете си“. (Псалм 110:2) След това Сатан и демоните му са изхвърлени долу на земята. (Откровение 12:1–5, 7–12) Започват последните дни на настоящата зла система на нещата. Когато този период от време свърши, Бог ще унищожи цялата сатанска система на нещата. (Даниил 2:44; Матей 24:21) Онези, които преживеят, ще имат пред себе си перспективата  за вечен живот на една земя, която ще стане рай. Ако си приел тази добра новина, ще искаш да я споделиш с другите. (Матей 24:14) Но каква реакция можеш да очакваш?

3. (а) Как откликват хората на посланието за Царството? (б) Пред какъв въпрос трябва да се изправим?

³ Когато известяваш добрата новина за Царството, някои хора може да я посрещнат с радост, но повечето ще проявят равнодушие. (Матей 24:37–39) Някои може да ти се присмиват или да ти се противопоставят. Исус предупредил, че противопоставяне може да дойде и от твоите собствени близки. (Лука 21:16–19) Или на местоработата ти, в училище. В някои части на земята Свидетелите на Йехова са дори под правителствена възбрана. Дали когато се сблъскаш с такива обстоятелства, ще продължиш да говориш божието слово неустрашимо и да ‘стоиш твърдо във вярата’? — 1 Коринтяни 16:13.

Ние не разчитаме на своите собствени сили

4. (а) Кое е едно съществено изискване, за да докажем, че сме верни служители на Бога? (б) Защо християнските събрания са толкова важни?

⁴ От съществено значение за верните служители на Йехова е доверието в осигурените от него неща. Едно от тях са събранията на сбора. Писанията ни подканят да не ги пренебрегваме. (Евреи 10:23–25) Тези, които продължават да са верни Свидетели на Йехова, напрягат всичките си сили да бъдат редовно на събранията със своите събратя по вяра. На тези събрания се изостря нашето разбиране за добре познатите истини, а също и вниманието ни се насочва към начини за по–пълното им прилагане. Ние се приближаваме повече до своите християнски братя в обединеното поклонение и биваме укрепени,  за да вършим божията воля. Духът на Йехова ни осигурява ръководство чрез сбора, и посредством този дух Исус е сред нас. — Матей 18:20; Откровение 3:6.

5. Какво се прави относно събранията, когато Свидетелите на Йехова са под възбрана?

⁵ Дали ти посещаваш редовно всички събрания, и дали прилагаш лично онова, което се обсъжда там? Понякога, когато Свидетелите на Йехова са под възбрана, се налага събранията да се провеждат на малки групи в частни домове. Местата и часовете може да се променят и не винаги да са удобни, като някои събрания се провеждат късно през нощта. Но въпреки личните неудобства и опасностите, верните братя и сестри полагат искрени усилия да присъстват на всяко събрание.

6. Как проявяваме своето упование в Йехова, и как това може да ни помогне да продължаваме да говорим неустрашимо?

⁶ Упованието в Йехова се развива чрез редовен разговор с него в искрена молитва, основан на съзнаването, че имаме нужда от божията помощ. Правиш ли това? Исус се молил многократно по време на службата си на земята. (Лука 3:21; 6:12, 13; 22:39–44) И в нощта преди да бъде разпънат, той настоятелно подканил своите ученици: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение.“ (Марко 14:38) Ако се сблъскаме с безразличие относно посланието за Царството, може да бъдем изкушени да намалим темпото на проповядването. Ако хората ни се присмиват или ни преследват, може да се почувстваме изкушени да замълчим, за да избегнем проблеми. Но ако се молим искрено за това божият дух да ни помогне да продължим да говорим неустрашимо, ще бъдем предпазени от това да се  поддадем на тези изкушения. — Лука 11:13; Ефесяни 6:18–20.

Разказ за смело свидетелстване

7. (а) Защо повествованието в Деяния е особено интересно за нас? (б) Отговори на въпросите, дадени в края на този абзац, като наблегнеш на това как тази информация може да ни е от полза.

⁷ Повествованието, съдържащо се в книгата Деяния, е особено интересно за всички нас. То ни разказва как апостолите и другите ученици от онова време — хора като нас — преодолели различни пречки и се проявили като смели и верни свидетели на Йехова. Нека изследваме част от това повествование с помощта на въпросите и стиховете, посочени по–долу. Като правим това, помисли как ти лично можеш да извлечеш полза от това, което четеш.

Дали апостолите били високо образовани хора? Дали те били безстрашни натури, независимо от обстоятелствата? (Йоан 18:17, 25–27; 20:19; Деяния 4:13)

Какво дало възможност на Петър да говори смело пред юдейския съд, който бил осъдил самия божи Син? (Матей 10:19, 20; Деяния 4:8)

Какво правили апостолите в седмиците преди да бъдат заведени пред Синедриона? (Деяния 1:14; 2:1, 42)

Как отговорили Петър и Йоан, когато управниците наредили на апостолите да престанат да проповядват въз основа на Исусовото име? (Деяния 4:19, 20)

От кого потърсили отново помощ апостолите, след като били освободени? Дали се молели преследването да бъде прекратено, или за друго нещо? (Деяния 4:24–31)

 Как Йехова осигурил помощ, когато противниците се опитали да спрат проповедната дейност? (Деяния 5:17–20)

Как апостолите показали, че разбират причината, поради която са били избавени? (Деяния 5:21, 41, 42)

Какво продължавали да правят много от учениците дори и когато били разпръснати поради преследването? (Деяния 8:3, 4; 11:19–21)

8. Какви вълнуващи резултати имало проповядването на първите ученици, и как и ние участваме в тази дейност?

⁸ Работата по проповядването на добрата новина не останала без резултат. Около 3000 ученици били покръстени на Петдесетница през 33 г. „И още по–голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха.“ (Деяния 2:41; 4:4; 5:14) След време дори и един свиреп преследвач на божия народ, Савел от Тарс, станал християнин и неустрашимо започнал да свидетелства за истината. Той станал известен като апостол Павел. (Галатяни 1:22–24) Работата, която започнала през първи век, не е престанала и днес. През тези последни дни тя се засилва все повече и е достигнала до всички части на земята. Ние имаме привилегията да участваме в нея и като правим това, можем да научим много от примера, даден от лоялните свидетели, служили на Бога преди нас.

9. (а) Какви възможности използвал Павел, за да свидетелства? (б) Как ти разпространяваш посланието за Царството сред другите?

⁹ Какво направил Павел, когато научил истината за Исус Христос? „Почна веднага да проповядва ..., че Исус е Божият Син.“ (Деяния 9:20) Той бил благодарен за божията незаслужена милост, проявена  спрямо него, и осъзнал, че всеки трябва да чуе добрата новина, която бил получил. Павел бил юдей и според тогавашните обичаи отишъл в синагогата, за да даде свидетелство. Освен това той проповядвал от къща на къща и разговарял с хората на пазара. И бил готов да отиде в нови райони, за да проповядва добрата новина. — Деяния 17:17; 20:20; Римляни 15:23, 24.

10. (а) Как чрез начина, по който свидетелствал, Павел показал, че макар и смел, той също така е и разумен? (б) Как ние можем да отразяваме качествата на Павел, когато свидетелстваме на роднини, колеги или съученици?

¹⁰ Павел бил смел, но също и разумен, каквито трябва да бъдем и ние. Пред юдеите той говорел за обещанията, които Бог дал на техните предци. Пред гърците той говорел за неща, които те познавали. Понякога използвал преживяното от самия него — начинът, по който той научил истината, — за да даде свидетелство. Той казал: „Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.“ — 1 Коринтяни 9:20–23; Деяния 22:3–21.

11. (а) Какво направил Павел, за да избегне постоянните сблъсъци с противниците? (б) Кога може да е мъдро да последваме неговия пример, и как? (в) Откъде идва силата за това да продължаваме да говорим неустрашимо?

¹¹ Когато поради противопоставяне изглеждало, че ще е по–добре Павел да проповядва за известно време на друго място, той се премествал, вместо да предизвиква постоянни сблъсъци с противниците. (Деяния 14:5–7; 18:5–7; Римляни 12:18) Но никога не се срамувал от добрата новина. (Римляни 1:16) Макар че за Павел високомерното и понякога дори грубо отношение на противниците не било приятно, той ‘придобил смелост в нашия Бог’, за да продължава да проповядва. Той казал: „Господ беше с мен и ме укрепи, за да се оповести напълно посланието.“  (1 Солунци 2:2, Ве; 2 Тимотей 4:17, Ве) Главата на християнския сбор, Исус, продължава да осигурява силата, от която се нуждаем, за да извършим работата, която той предсказал за нашето време. — Марко 13:10.

12. Какво е доказателство за християнската смелост, и на какво се основава тя?

¹² Ние имаме всички основания да продължаваме да говорим божието слово неустрашимо, точно както правели Исус и другите верни служители на Бога от първи век. Това не означава да не се съобразяваме с другите или да се опитваме да караме онези, които не искат, да ни слушат насила. Но няма да се откажем, защото хората проявяват безразличие; нито ще замълчим заради противопоставяне. Също като Исус, и ние заявяваме, че божието Царство е законното правителство на цялата земя. Ние говорим уверено, защото представяме Йехова, Върховният господар, и защото посланието, което известяваме, не е от нас, а от него. И нашата любов към Йехова трябва да бъде най–силната ни подбуда да го възхваляваме. — Филипяни 1:27, 28; 1 Солунци 2:13.

Обсъждане за преговор

• Защо е важно да споделяме посланието за Царството с всекиго, с когото е възможно това, но какви реакции може да очакваме?

• Как можем да покажем, че не разчитаме на собствените си сили, за да служим на Йехова?

• Какви ценни поуки можем да научим от книгата Деяния?

[Въпроси]

 [Снимки на страница 173]

Както и в миналото, и днес служителите на Йехова говорят смело божието слово