Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Мога ли да бъда щастлив само с един родител?

Мога ли да бъда щастлив само с един родител?

25 ГЛАВА

Мога ли да бъда щастлив само с един родител?

„Децата с двама родители имат отделни стаи и си купуват нови дрехи. Аз обаче си нямам своя стая и много рядко получавам дрехите, които харесвам. Мама казва, че не може да си ги позволи. Имам толкова задължения вкъщи, докато тя е на работа, че се чувствам като слугиня — сякаш някой ми отнема част от детството.“ (Шалонда, на 13 години)

НЯМА съмнение, че идеалният вариант е в семейството да има двама любещи родители. Когато са заедно, бащата и майката обикновено осигуряват повече ръководство, защита и подкрепа. Библията казва: „По–добре са двама, отколкото един, защото заедно работят по–резултатно.“ (Еклисиаст 4:9, „Превод на днешен английски“)

Въпреки това семействата с двама родители са толкова рядко срещани, че може да бъдат наречени „застрашен вид“. Например повече от половината деца в САЩ, преди да навършат 18 години, ще живеят известно време само с един родител.

Все пак обаче някои младежи от такива семейства се срамуват от обстоятелствата си. Други се чувстват потиснати от стреса и проблемите, на които животът ги подлага. Ако и ти живееш само с единия си родител, с какви проблеми се сблъскваш? Напиши този, който най–много ти тежи.

․․․․․

Фактът, че си лишен от постоянната любов и грижи на единия от родителите си, означава ли, че не е възможно да си щастлив? Съвсем не! Много зависи как гледаш на ситуацията. В Притчи 15:15 се казва: „Всичките дни на угнетения са лоши, а онзи, който е с весело сърце, е винаги на угощение.“ Както показва тази пословица, настроението често се определя повече от нагласата, отколкото от обстоятелствата. Какво можеш да направиш, за да имаш „весело сърце“ въпреки обстоятелствата си?

Бори се с отрицателните чувства

Преди всичко се опитай да не позволяваш на отрицателните изказвания на хората да те карат да се чувстваш зле. Някои учители например не проявяват никакво разбиране към учениците, които живеят с един родител. Други дори приписват всяка тяхна грешна постъпка на ситуацията в дома им. Запитай се обаче: „Дали онези, които се изказват така, наистина познават мене и семейството ми? Или просто повтарят онова, което чуват от другите за семействата с един родител?“

Струва си да отбележим, че думата „сираче“ се появява десетки пъти в Библията, но нито веднъж не е използвана по унизителен начин. Всъщност почти във всеки от тези случаи Йехова показва колко е загрижен за децата, които растат в семейство с един родител. *

От друга страна, някои добронамерени хора може да са прекалено внимателни, когато разговарят с тебе. Възможно е да се колебаят да използват думи като „баща“, „брак“, „развод“ или „смърт“, понеже се страхуват да не те засегнат или да не те накарат да се чувстваш неудобно. Пречи ли ти такова отношение? Ако е така, тактично им покажи, че няма защо да се притесняват. Четиринайсетгодишният Тони не познава баща си. Той казва, че някои хора не смеят да изговорят определени думи пред него. Но Тони нарочно ги използва, когато говори с тях. „Искам да знаят, че не се срамувам от положението си“ — казва той.

Недей да мислиш „Какво щеше да е, ако...“

Разбира се, съвсем естествено е да изпитваш тъга и чувство за загуба, ако родителите ти са се развели или ако единият от тях е починал. В крайна сметка обаче трябва да приемеш положението си. Библията дава следния съвет: „Не казвай ‘Защо предишните дни бяха по–добри от сегашните?’.“ (Еклисиаст 7:10) В това отношение 13–годишната Сара, чиито родители се развели, когато била на десет, препоръчва: „Не се измъчвай заради положението си, мислейки непрестанно ‘Какво щеше да е, ако...’ Не си прави извода, че имаш проблеми, защото живееш само с един родител, или пък че децата с двама родители си живеят прекрасно.“ Това е добър съвет. Дори в „идеалните“ семейства не липсват проблеми.

Представи си, че твоето семейство е екип от гребци в една лодка. Най–добре би било той да е в пълен състав. Но в семейството с един родител липсва член на екипа и останалите трябва да полагат повече усилия. Означава ли това, че са обречени на неуспех? Не! Ако си сътрудничат, лодката ще продължи да плава и ще достигне целта си.

Правиш ли това, което зависи от тебе?

Какво конкретно можеш да правиш, за да сътрудничиш с останалите в семейството си? Разгледай следните три предложения:

Бъди пестелив. В повечето семейства с един родител парите са голям проблем. Как можеш да помогнеш? Тони, споменат по–рано, казва: „Съучениците ми настояват родителите им да им купуват маркови дрехи и обувки и отказват да ходят на училище, ако не ги получат. Моите дрехи не са по последна мода, но са чисти и спретнати, освен това се грижа за нещата, които имам. Майка ми прави каквото може, а аз не искам да ѝ създавам допълнителни грижи.“ Ако положиш малко усилия, можеш да подражаваш на апостол Павел, който казал: „Научих се да съм доволен ... във всяко нещо и при всякакви обстоятелства.“ (Филипяни 4:11, 12)

Друг начин да си пестелив е да не пилееш това, което имаш. (Йоан 6:12) Родни казва: „Вкъщи внимавам да не чупя и да не губя нищо, за да не се налага да даваме пари за ремонт или за нови неща. Старая се да изключвам електрическите уреди и лампите, когато не се използват. Така имаме по–ниски сметки за тока.“

Поемай инициативата. Много самотни родители се притесняват да налагат правила вкъщи или да изискват от децата си да помагат с домакинската работа. Защо? Някои смятат, че трябва да компенсират липсата на другия родител, като направят живота на детето си по–лесен. Може би си мислят: „Не искам детето ми да се чувства ощетено.“

Разбира се, може да е изкушаващо да се възползваш от чувството за вина на родителя си. Но така само допълнително ще го натовариш, вместо да го облекчиш. Тогава защо не предложиш помощта си? Виж какво е готов да прави Тони. „Майка ми работи в болница и престилката ѝ трябва да бъде изгладена — казва той. — Така че аз ѝ я гладя.“ Но това не е ли женска работа? „Някои смятат така — отговаря Тони. — По този начин обаче помагам на майка си.“

Изразявай благодарността си. Освен чрез оказване на практична помощ можеш да повдигнеш духа на майка си или на баща си, като просто изразиш благодарността си. Една самотна майка пише: „Когато след тежък ден на работа се прибирам вкъщи потисната или нервна, често се оказва, че точно тази вечер дъщеря ми е решила да сложи масата и да приготви вечерята, а синът ми идва и ме прегръща.“ Как ѝ въздействат тези мили жестове? „Веднага ми се оправя настроението“ — казва тя.

Напиши върху кой от горните три съвета трябва да работиш най–много. ․․․․․

Животът с един родител ти дава възможност да станеш състрадателна, всеотдайна и надеждна личност. Освен това Исус казал, че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деяния 20:35) Ти също можеш да изпиташ такова щастие, ако даваш от себе си, помагайки на самотния си родител.

Разбира се, от време на време ще ти се иска и двамата ти родители да са вкъщи. Но можеш да се научиш да използваш обстоятелствата си по най–добрия начин. Точно това установила Ния. Тя казва: „След смъртта на баща ми една сестра ми каза, че ‘животът е такъв, какъвто си го направиш’, и тези думи се запечатаха в ума ми. Те ми напомниха, че не е нужно да ставам жертва на обстоятелствата си.“ Ти също можеш да гледаш така на нещата. Помни, че щастието не зависи от обстоятелствата, а от начина, по който гледаш на тях и по който ги използваш.

ПОВЕЧЕ ПО ТАЗИ ТЕМА МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕШ В 1 ТОМ, 4 ГЛАВА

[Бележка под линия]

^ Виж например Второзаконие 24:19–21 и Псалм 68:5.

ОСНОВЕН СТИХ

„[Бъдете] загрижени не само за себе си, но и за другите.“ (Филипяни 2:4)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Ако смяташ, че ти се дават повече отговорности, отколкото можеш да носиш, тактично предложи на родителя си да...

направи списък с домакинските задължения на всеки член на семейството.

да преразпределя задълженията, когато е необходимо.

ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ...

Като поемаш отговорности вкъщи, ще съзрееш по–бързо от младежите, които живеят с двамата си родители и често имат по–малко отговорности.

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ!

Ще се преборя с отрицателните си чувства, като ․․․․․

Ако другите са прекалено внимателни в мое присъствие, ще кажа ․․․․․

По тази тема искам да попитам родителя си ․․․․․

Какво Мислиш?

Защо някои хора са предубедени към децата на самотни родители?

Защо майка ти или баща ти може да не изисква от тебе да помагаш в домакинската работа?

Как можеш да изразяваш благодарността си към своя родител?

[Текст в блока на страница 211]

„Откакто нашите се разведоха, с майка ми се научихме да разговаряме една с друга и много се сближихме.“ (Мелани)

[Снимка на страници 210, 211]

Семейството с един родител е като лодка с липсващ гребец — останалите ще трябва да полагат повече усилия, но ще успеят, ако си сътрудничат