ПРИЛОЖЕНИЕ

Въпроси на родителите

„Как да накарам детето си да разговаря с мене?“

„Доколко трябва да държим на вечерния час?“

„Как да помогнем на дъщеря си да има уравновесен възглед за храненето?“

Това са само някои от 17–те въпроса, разгледани в това приложение. То е разделено на 6 части и съдържа препратки към съответните глави в 1 и 2 том на книгата „Въпроси на младите хора — практични отговори“.

Прочетете материала и по възможност го обсъдете помежду си. След това използвайте предложенията, за да помогнете на детето си. Съветите са надеждни, защото са основани не на човешка мъдрост, която често води до разочарование, а на Божието Слово, Библията. (2 Тимотей 3:16, 17)

290  Общуване

297  Правила

302  Самостоятелност

307  Секс и ходене с някого

311  Чувства

315  Духовност

  ОБЩУВАНЕ

Толкова ли е лошо да се карам с брачния си партньор или с децата си?

Разногласията в брака са неизбежни. Как ще се справиш с тях обаче зависи от самия тебе. Споровете между родителите оказват голямо влияние на младежите. Това е сериозен въпрос, тъй като твоят брак е образецът, който децата ти най–вероятно ще следват, когато на свой ред създадат семейство. Защо не използваш разногласията като възможност да покажеш как могат да бъдат разрешавани проблемите? Ето някои предложения:

Слушай. Библията ни казва всеки от нас да бъде „бърз да слуша, а бавен да говори и бавен да се гневи“. (Яков 1:19) Не наливай масло в огъня, като си връщаш „зло за зло“. (Римляни 12:17) Дори ако брачният ти партньор не иска да слуша, ти можеш да постъпиш различно.

Стреми се да обясняваш, а не да обвиняваш. Кажи спокойно на партньора си как си се почувствал от постъпката му. („Не ми е приятно, когато...“) Не го обвинявай и не го критикувай. („Изобщо не те е грижа за мене.“ „Никога не ме слушаш.“)

Прекъсни спора. Понякога е най–добре да прекратиш спора и да продължиш разговора, когато и двамата сте се успокоили. Библията казва: „Когато започва разпра,  сякаш се отприщват води. Затова си отиди, преди да избухне кавга.“ (Притчи 17:14)

Извини се на партньора си, а ако е необходимо, и на децата си. Четиринайсетгодишната Бриан казва: „Понякога, след като са се карали, родителите ми се извиняват на мене и на по–големия ми брат, понеже знаят как ни въздействат караниците им.“ Един от най–ценните уроци, на които можеш да научиш децата си, е смирено да казват: „Извинявай.“

А ако се караш с децата си? Помисли дали неволно не наливаш масло в огъня. Разгледай например ситуацията, описана в началото на 2 глава. Според тебе как майката на Ралица допринася за спора? Как да избегнеш караниците с подрастващото си дете? Ето някои предложения:

● Не използвай обобщаващи изрази от рода на „Ти винаги...“ или „Ти никога...“. Такива реплики предизвикват единствено отбранителна реакция. В крайна сметка те вероятно са преувеличени и детето ти го знае. То може би знае също, че подобни изказвания се дължат най–вече на гнева ти, а не толкова на неговата безотговорност.

● Вместо да критикуваш детето си, се опитай да му обясниш как си се почувствал от постъпката му. Може да не ти се вярва, но твоите чувства са важни за него и когато ги споделиш, е по–вероятно то да ти сътрудничи. *

● Колкото и да ти е трудно, изчакай да мине малко време, за да се успокоиш. (Притчи 29:22) Ако причината за кавгата е някакво домакинско задължение, обсъди въпроса с детето си. Напиши конкретно какво трябва да направи то и ако е необходимо, посочи ясно какви ще са последствията в противен случай. Търпеливо изслушай мнението му, дори да смяташ, че е погрешно. Повечето юноши откликват по–добре, ако човекът отсреща ги изслушва, вместо да им изнася лекция.

 ● Преди прибързано да си направиш извода, че детето ти се бунтува, трябва да имаш предвид, че до голяма степен това, което наблюдаваш, е нормална част от развитието му. То може да спори просто за да докаже, че вече не е малко. Избягвай караниците. Помни, че с реакцията си в напрегнати ситуации даваш важен урок на детето си. Проявявай дълготърпение и вероятно то ще ти подражава. (Галатяни 5:22, 23)

ВИЖ 1 ТОМ, 2 ГЛАВА, И 2 ТОМ, 24 ГЛАВА

Трябва ли децата ми да знаят всичко за миналото ми?

Представи си, че вечеряш със семейството си и някои приятели. По време на разговора става въпрос за човек, с когото си излизал, преди да срещнеш брачния си партньор. Дъщеря ти зяпва учудено. Тя не е чувала нищо за това и сега иска да научи повече. Какво ще направиш?

Обикновено е добре да отговаряш на въпросите на децата си. В крайна сметка всеки път, когато питат нещо и слушат отговора ти, вие общувате, а именно това желаят повечето родители, нали?

Но колко подробности от миналото си трябва да им разкриеш? Съвсем естествено е да искаш да премълчиш някои неудобни моменти. Но когато е уместно, можеш да им разкажеш за някои от трудностите, които е трябвало да преодолееш, защото това може да им е от полза.

Апостол Павел веднъж признал: „Когато искам да върша онова, което е правилно, при мене се оказва онова, което е лошо. ... Колко нещастен човек съм аз!“ (Римляни 7:21–24) Йехова Бог вдъхновил Павел да запише тези думи, така че да бъдат запазени в Библията за наша полза. И те наистина ни помагат. Та кой от нас не се е чувствал като апостола?

 По подобен начин, когато децата ти слушат не само за разумните ти постъпки, но и за грешките ти, ще им е по–лесно да намерят общ език с тебе. Вярно е, че времената много са се променили, откакто си бил на тяхната възраст, но човешката природа си остава същата, както и библейските принципи. (Псалм 119:144) Като разказваш на подрастващите си деца какви трудности си имал и как си ги преодолял, ще им помогнеш да се справят със собствените си проблеми. Един младеж на име Камерън казва: „Когато установиш, че родителите ти са се сблъсквали с предизвикателства, подобни на твоите, ги чувстваш много по–близки. Следващия път, когато се появи някакъв проблем, се питаш дали и те не са преживели същото.“

Едно предупреждение: не всеки разказ трябва да завършва с наставление. Вярно е, че може да се опасяваш да не би детето ти да стигне до погрешно заключение или дори да намери оправдание да направи подобни грешки. Но вместо накрая нравоучително да казваш каква е поуката („Ето защо ти никога не бива да...“), просто сподели какво мислиш за случилото се („Сега съжалявам, че постъпих така, защото...“). По този начин детето ти ще си извлече поука от твоя опит, без да има чувството, че му изнасяш лекция. (Ефесяни 6:4)

ВИЖ 1 ТОМ, 1 ГЛАВА

Как да накарам детето си да разговаря с мене?

Като са били по–малки, децата ти вероятно са споделяли всичко с тебе. Когато си им задавал въпрос, веднага са ти отговаряли. Често дори не е имало нужда от въпроси — те просто не са спирали да говорят. Сега обаче, откакто са влезли в пубертета, трябва да им вадиш думите с ченгел. Мислиш си: „Нали говорят с приятелите си? А защо не искат с мене?“

Не си прави извода, че децата ти те отхвърлят или не желаят да си част от живота им. Всъщност в този период  те се нуждаят от тебе повече от всякога. И добрата новина е, че според проучванията по–голямата част от подрастващите ценят съветите на родителите си, дори повече от мнението на връстниците си или от идеите, разпространявани в медиите.

Тогава защо не искат да споделят с тебе? Обърни внимание какво казват някои младежи. След това се замисли върху посочените въпроси и прочети библейските стихове.

„Не смея да говоря с баща си, защото е много зает, както в работата, така и в сбора. Изглежда никога не е удобно да разговаряме.“ (Андрю)

„Възможно ли е несъзнателно да създавам впечатлението, че съм твърде зает, за да говоря с детето си? Ако е така, как мога да стана по–достъпен? Мога ли редовно да отделям време да разговаряме?“ (Второзаконие 6:7)

„Със сълзи на очи отидох при майка си, за да ѝ разкажа за едно спречкване в училище. Очаквах тя да ме утеши, но вместо това ми се скара. Оттогава не ѝ казвам нищо важно.“ (Кенджи)

„Как реагирам, когато детето ми сподели с мене някакъв проблем? Дори ако трябва да го поправя, мога ли да се науча първо да го изслушвам със съчувствие и след това да му давам съвет?“ (Яков 1:19)

„Всеки път, когато родителите казват, че можем да разговаряме и няма да се ядосват, все пак се ядосват. Тогава се чувстваш предаден.“ (Рейчъл)

„Ако моето дете ми каже нещо, което ме ядосва, как мога да овладея първоначалната си реакция?“ (Притчи 10:19)

„Много пъти, когато споделях с майка си лични неща, тя ги казваше на приятелките си. Дълго време ѝ нямах доверие.“ (Шантал)

 „Зачитам ли чувствата на детето си, като не разказвам на другите онова, което е споделило с мене?“ (Притчи 25:9)

„Има много неща, за които искам да разговарям с родителите си. Просто ми трябва малко помощ от тяхна страна, за да започнем разговора.“ (Кортни)

„Мога ли да поема инициативата да говоря с детето си? Кое е най–подходящото време да разговаряме?“ (Еклисиаст 3:7)

Ще спечелиш много, ако намериш общ език с децата си. Джунко от Япония, която е на 17 години, разказва: „Веднъж споделих с майка си, че се чувствам по–добре сред съучениците си, отколкото сред другите християни. На следващия ден на бюрото ме чакаше писмо от мама. В него тя пишеше, че и на нея ѝ е било трудно да си намери приятели в сбора. Напомняше ми за някои библейски личности, които продължавали да служат на Бога дори когато нямало кой да ги насърчава. Освен това ме хвалеше за усилията, които полагам, да си намеря добри приятели. Изненадах се, че не съм единствената, която се е сблъсквала с този проблем. Майка ми беше преживяла същото и толкова се развълнувах, когато научих за това, че се разплаках. Думите ѝ много ме насърчиха и ми дадоха сили да постъпвам правилно.“

Както установила майката на Джунко, подрастващите са по–склонни да споделят с родителите си, когато знаят, че мислите и чувствата им няма да бъдат посрещнати с присмех или критика. Но какво да правиш, ако твоето дете ти отговаря с раздразнение или дори с гняв? Старай се да не му отвръщаш по същия начин. (Римляни 12:21; 1 Петър 2:23) Вместо това, колкото и да ти е трудно, му давай пример с думите и действията си.

Помни, че юношеските години са преходен период. Според специалистите често поведението на подрастващите  е много променливо — веднъж постъпват зряло, а друг път са като малки деца. Какво да правиш, ако забележиш такава тенденция в твоето дете — особено когато се държи незряло за възрастта си?

Не избухвай и не се впускай в детински спорове. Вместо това говори с детето си като с възрастен човек. (1 Коринтяни 13:11) Например, ако то ти каже „Защо все се заяждаш с мене?“, може много да се ядосаш и да се развикаш. Но така разговорът навярно ще излезе извън контрол и ще се превърне в караница. От друга страна, може просто да отвърнеш: „Виждам, че сега не е подходящо да говорим. Хайде да го обсъдим по–късно, когато се поуспокоиш.“ Така ще овладееш ситуацията и ще подготвиш почвата за разговор, а не за караница.

ВИЖ 1 ТОМ, 1 И 2 ГЛАВА

  ПРАВИЛА

Доколко трябва да държим на вечерния час?

Представете си следната ситуация: Синът ви закъснява с половин час. Чувате как външната врата бавно се отваря. Знаете, че той се надява вече да сте си легнали. Но вие, разбира се, не сте. Всъщност седите близо до вратата още от часа, в който синът ви е трябвало да се прибере. Вратата вече е напълно отворена и погледите ви се срещат. Какво ще кажете? Какво ще направите?

Имате различни възможности. Може да омаловажите случилото се, разсъждавайки: „Дете — какво да го правиш?!“ Или може да отидете в другата крайност и да заявите: „Повече никъде няма да излезеш!“ Вместо да действате импулсивно, първо се опитайте да разберете дали няма основателна причина за закъснението. След това използвайте възникналата ситуация, за да помогнете на детето си да научи нещо от случилото се. Как?

Предложение: Кажете на детето си, че ще обсъдите въпроса на следващия ден. Изберете подходящ момент и седнете да поговорите за случилото се и за последствията. В подобни ситуации някои родители изискват от детето си следващия път да се прибере с половин час по–рано. От друга страна, ако детето ви редовно се прибира навреме и постъпва отговорно, може да му дадете по–голяма  свобода, например понякога да му позволявате да се прибира малко по–късно. Важно е то да е наясно кога точно трябва да се прибира и какви ще са последствията, ако не спазва определения час. А вие, от своя страна, трябва да държите на думата си.

В Библията е записано: „Нека вашата разумност стане известна на всички.“ (Филипяни 4:5) Преди да определите вечерен час, може да обсъдите въпроса с детето си и да му дадете възможност да каже кога иска да се прибира и какви са причините за предпочитанията му. Обмислете думите му. Ако детето ви е показало, че постъпва отговорно, може би ще е възможно да се съобразите с желанията му, стига да са разумни.

Точността е ценно качество. Като определяте вечерен час, не само ще предпазите детето си от беди, но и ще му помогнете да си създаде навици, които ще са му от полза за цял живот. (Притчи 22:6)

ВИЖ 1 ТОМ, 3 ГЛАВА, И 2 ТОМ, 22 ГЛАВА

Как да разрешаваме споровете относно облеклото?

Разгледайте ситуацията, описана на 77 страница. Представете си, че Христина е ваша дъщеря. Няма как да не забележите оскъдното ѝ облекло — та според вас тя е почти гола. Реакцията ви е незабавна: „Отивай да се преоблечеш, иначе никъде няма да ходиш!“ Така сигурно ще постигнете желания резултат. В крайна сметка дъщеря ви няма голям избор, освен да се подчини. Но как да ѝ помогнете да промени мисленето си, а не просто дрехите си?

● Първо, не забравяйте, че вашето подрастващо дете трябва да се интересува колкото вас, а дори и повече, от последствията от нескромното облекло. Дълбоко в себе си детето ви не иска да изглежда глупаво или да привлича нежелано внимание. Търпеливо му обяснете защо нескромните  дрехи не са привлекателни. * Предложете други варианти.

● Второ, бъдете разумни. Запитайте се: „Дали дрехата е в разрез с някой библейски принцип, или просто на нас не ни харесва?“ (2 Коринтяни 1:24; 1 Тимотей 2:9, 10) Ако е второто, можете ли да отстъпите?

● Трето, недейте само да казвате на детето си кои дрехи не са приемливи. Помогнете му да си намери подходящи дрехи. Разсъждавайте с него с помощта на блока на 82 и 83 страница. Времето и усилията ви ще си заслужават!

ВИЖ 1 ТОМ, 11 ГЛАВА

Да позволяваме ли на детето си да играе електронни игри?

Електронните игри са се променили много от младежките ви години насам. Как можете да помогнете на детето си да разпознава свързаните с тях опасности и да ги избягва?

Няма да е от полза да заклеймите всички електронни игри или догматично да твърдите, че са пълна загуба на време. Помнете, че не всички игри са лоши. Но човек може да се пристрасти към тях. Затова обърнете внимание колко време отделя детето ви за тях, а също и какъв тип игри харесва. Можете да му зададете следните въпроси:

● Коя игра съучениците ти играят най–много?

● Какво се прави в нея?

● Според тебе защо толкова я харесват?

Може да се окаже, че детето ви знае за електронните игри повече, отколкото си мислите! Дори може да е играло  игри, които според вас не са подходящи. В такъв случай не реагирайте прекалено остро. Използвайте тази възможност, за да му помогнете да развие „способности за разбиране“. (Евреи 5:14)

Задавайте на детето си въпроси, които ще му помогнат да разбере защо иска да играе неподходящи електронни игри. Може да го попитате например:

● Чувстваш ли се изолиран от другите, защото не ти позволяваме да играеш тази игра?

Някои младежи може да играят дадена игра, за да имат за какво да говорят с връстниците си. Ако това се отнася за вашето дете, сигурно няма да постъпите по същия начин, както бихте постъпили, ако то действително харесваше игри с жестоко насилие и сексуални сцени. (Колосяни 4:6)

Но какво да правите, ако детето ви харесва лошите неща в играта? Някои младежи казват, че виртуалното насилие не им влияе. Те разсъждават: „Това, че го правя на екрана, не означава, че ще го направя наистина.“ Ако и вашето дете мисли така, насочете вниманието му към Псалм 11:5. Както се вижда ясно от стиха, Бог осъжда не само онези, които вършат насилие, но и онези, които го обичат. Същото се отнася за сексуалната неморалност и за всички други действия, определени в Божието Слово като погрешни. (Псалм 97:10)

Ако детето ви има проблем с електронните игри, ето някои предложения:

● Не му позволявайте да ги играе далече от погледа ви, например в стаята си.

● Установете твърди правила, като например, че не може да играе, преди да е приключило с домашните, с вечерята или с някакво друго важно задължение.

● Подчертавайте колко е важна физическата активност.

 ● Гледайте как детето ви играе електронни игри или още по–добре — понякога играйте заедно с него.

Разбира се, за да можете да напътствате детето си в това отношение, самите вие трябва да давате добър пример. Затова се запитайте какви предавания и филми гледате. Не се заблуждавайте — ако не се придържате към собствените си стандарти, детето ви ще забележи това!

ВИЖ 2 ТОМ, 30 ГЛАВА

Какво да правим, ако детето ни е пристрастено към мобилния си телефон, компютъра или друго електронно устройство?

Дали подрастващото ви дете прекарва дълги часове в Интернет, изпраща и получава твърде много есемеси или отделя повече време на МР3–плейъра си, отколкото на вас? Ако е така, какво можете да направите?

Бихте могли просто да му вземете въпросното устройство. Но не мислете, че всички електронни устройства са лоши. Най–вероятно и вие използвате някакъв вид техника, с който вашите родители не са разполагали. Затова, вместо просто да му вземете устройството, освен ако няма основателна причина, се опитайте да научите детето си да използва техниката мъдро и уравновесено. Как може да направите това?

Обсъдете въпроса с детето си. Първо, споделете какви са притесненията ви. Второ, изслушайте какво има да каже то. (Притчи 18:13) Трето, потърсете решение на проблема. Не се притеснявайте да поставите ясни, но разумни граници. Едно момиче на име Елън казва: „Когато видяха, че прекалявам с есемесите, родителите ми не ми взеха телефона, а определиха някои правила. Начинът, по който подходиха, ми помогна да съм уравновесена в писането на съобщения дори когато те не са наоколо.“

 Какво да направите, ако детето ви започне да се оправдава? Не си правете извода, че не слуша какво му говорите. Бъдете търпеливи и му дайте време да помисли по въпроса. Може би то всъщност е съгласно с вас и ще направи нужните промени. Много младежи споделят чувствата на Хейли, която казва: „Първоначално се обидих, когато нашите ми казаха, че съм пристрастена към компютъра си. Но после колкото повече мислих за това, толкова повече осъзнавах, че са прави.“

ВИЖ 1 ТОМ, 36 ГЛАВА

 САМОСТОЯТЕЛНОСТ

Каква свобода да дадем на детето си?

Това е доста сложен въпрос, особено когато става дума за личното пространство на детето ви. Например, ако синът ви е в стаята си и вратата е затворена, ще влезете  ли, без да почукате? Или ако дъщеря ви си е забравила мобилния телефон, докато е бързала за училище, ще прочетете ли есемесите ѝ?

Не е лесно да се отговори на тези въпроси. Като родители, имате право да знаете какво се случва с подрастващото ви дете и сте отговорни за него. Но не можете вечно да следите всяка негова стъпка. Как да постигнете равновесие?

Първо, помнете, че желанието на подрастващото ви дете за повече лично пространство не винаги е погрешно. Това е нормална част от неговото развитие. Така младежите се учат на самостоятелност — намират си свои приятели и разрешават проблемите си с помощта на своите „мисловни способности“. (Римляни 12:1, 2) По този начин те ще станат отговорни личности. Освен това, като имат известно лично пространство, децата могат да размишляват, преди да вземат решения или да отговарят на трудни въпроси. (Притчи 15:28)

Второ, имайте предвид, че опитите ви да контролирате живота на подрастващото си дете може да породят негодувание и бунт. (Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21) Означава ли това, че трябва съвсем да вдигнете ръце от него? Не, защото все пак сте родители. Но целта е детето ви да придобие обучена съвест. (Второзаконие 6:6, 7; Притчи 22:6) Затова е по–резултатно да го наставлявате, отколкото непрестанно да го надзиравате.

Трето, обсъдете въпроса с детето си. Изслушайте притесненията му. Можете ли понякога да отстъпвате? Уверете го, че ще му позволявате да има известно лично пространство, стига да не предава доверието ви. Обяснете му какви ще бъдат последствията от непослушанието и не му ги спестявайте, когато се провини. Несъмнено можете да дадете на детето си повече лично пространство, без да се отказвате от ролята си на грижовни родители.

ВИЖ 1 ТОМ, 3 И 15 ГЛАВА

 Кога детето ни да приключи с образованието си?

„Скучно ми е в час!“ „Дават ни твърде много домашни!“ „Защо изобщо да се старая, след като едвам изкарвам тройки?“ Поради такива причини някои младежи искат да напуснат училище още преди да са придобили нужните умения да се издържат сами. Какво можете да направите, ако това се отнася и за вашето дете? Ето някои предложения:

● Помислете как вие самите гледате на образованието. Когато бяхте ученици, смятахте ли, че училището е просто загуба на време — затвор, в който трябваше да стоите, докато не дойде времето да се насочите към по–важни неща? Ако е така, може би вашият възглед е повлиял на детето ви. Но всъщност доброто образование ще му помогне да придобие мъдрост и да развие мисловните си способности, благодарение на което ще може да постигне целите си. (Притчи 3:21)

● Осигурете добри условия за учене. Някои деца биха могли да повишат успеха си, но не знаят как да учат или нямат подходящите условия. Погрижете се детето ви да има помагала за учене и бюро с достатъчно светлина. Можете да му помогнете да напредва, било то в училище, или в духовно отношение, като му осигурите подходящи условия да размишлява върху нови мисли и идеи. (Сравни 1 Тимотей 4:15.)

● Проявявайте интерес. Учителите са ваши помощници, а не врагове. Затова се запознайте с тях. Обяснете им какви са целите на вашето дете и с какви трудности се сблъсква то. Ако детето ви има нисък успех, се опитайте да определите причината. Например може би се притеснява, че ако е отличник, ще му се подиграват. Или може да има проблем с някой учител или предмет. Учебната програма трябва да му помага да се развива, а не да го обременява. Друга причина може да бъде наличието на  здравословен проблем, като например слабо зрение или нарушение на способността за учене.

Колкото по–голям интерес проявявате към образованието и духовния напредък на детето си, толкова по–голяма ще е вероятността то да има успех в бъдеще. (Псалм 127:4, 5)

ВИЖ 1 ТОМ, 19 ГЛАВА

Как да разберем кога детето ни е готово да се изнесе от къщи?

Сарина, която е цитирана в 7 глава, се страхува да се изнесе от къщи. Тя обяснява: „Дори когато искам да купя нещо със свои пари, баща ми не ми позволява. Казва, че това е негово задължение. Ето защо се плаша от мисълта сама да си плащам сметките.“ Несъмнено бащата на Сарина има добри намерения, но според вас помага ли ѝ да се подготви за самостоятелен живот? (Притчи 31:10, 18, 27)

Дали не пречите на детето си да стане самостоятелно, като правите всичко вместо него? Обърнете внимание на четирите умения, обсъдени в 7 глава в подзаглавието „Готов ли съм?“, които тук са разгледани от гледната точка на родителите.

Разпределяне на парите. Ако детето ви е по–голямо, знае ли как да плаща сметките и как да спазва местните данъчни закони? (Римляни 13:7) Знае ли как да използва кредитна карта отговорно? (Притчи 22:7) Може ли да разпределя доходите си и да не ги превишава? (Лука 14:28–30) Изпитало ли е удовлетворението да купи нещо с пари, които само̀ е спечелило? Изпитало ли е радостта да отделя от времето и средствата си, за да помага на другите? (Деяния 20:35)

Домакински умения. Детето ви знае ли да готви, независимо дали е момче, или момиче? Научили ли сте го да пере и да глади? Ако има шофьорска книжка, може ли  да извършва прости ремонти по колата, като например да смени изгорял бушон, маслото или спукана гума?

Умения за общуване. Когато децата ви се карат, превръщате ли се винаги в съдии, които разрешават споровете? Или сте ги научили сами да изглаждат разногласията си и после да ви казват как са се справили? (Матей 5:23–25)

Лична духовна програма. Казвате ли на детето си в какво да вярва, или му помагате само̀ да се убеди във вярванията си? (2 Тимотей 3:14, 15) Вместо винаги да отговаряте на въпросите му, свързани с религията и морала, учите ли го да развива своите „мисловни способности“? (Притчи 1:4) Давате ли му добър пример по отношение на личното изучаване на Библията? *

Несъмнено се изискват много време и усилия, за да помогнете на детето си да придобие умения в тези области. Но когато настъпи денят да го прегърнете за довиждане със смесени чувства, всички тези усилия ще са си заслужавали.

ВИЖ 1 ТОМ, 7 ГЛАВА

  СЕКС И ХОДЕНЕ С НЯКОГО

Трябва ли да говорим с детето си за секс?

Децата научават за секса на много ранна възраст. Библията отдавна е предсказала, че „в последните дни ще настъпят особено тежки времена“, в които хората ще са „без самоконтрол“ и „ще обичат удоволствията, вместо да обичат Бога“. (2 Тимотей 3:1, 3, 4) Сексът без обвързване, който е толкова разпространен в наши дни, е един от многото показатели, че това пророчество се изпълнява.

Светът днес се различава коренно от света, в който сте израснали. Но някои проблеми си остават същите. Така че не се чувствайте безсилни да се справите с отрицателното влияние, на което е подложено детето ви. Вместо това бъдете решени да му помогнете да направи онова, към което апостол Павел насърчил християните преди близо две хиляди години: „Сложете си пълните бойни доспехи от Бога, за да можете да устоите непоколебимо срещу коварствата на Дявола.“ (Ефесяни 6:11) Похвално е, че много християнски младежи полагат големи усилия да вършат онова, което е правилно, въпреки отрицателното влияние. Как можете да помогнете на детето си да прави същото?

Един от начините е да разговаряте с него, като използвате някои глави от 4 част на този том и от 1 и 7 част на 2 том. В тях са обсъдени стихове, които подбуждат към  размисъл. Някои описват преживяванията на действителни личности, които са отстоявали онова, което е правилно, и са се радвали на благословии, или са пренебрегвали Божиите закони и са страдали. Други стихове съдържат принципи, които ще помогнат на детето ви да разбере каква голяма привилегия има, подобно на вас, да живее според законите на Бога. Защо не отделите време да прегледате този материал с него колкото се може по–скоро?

ВИЖ 1 ТОМ, 23, 25, 26 И 32 ГЛАВА, И 2 ТОМ, 4–6, 28 И 29 ГЛАВА

Да позволим ли на детето си да ходи с някого?

Рано или късно детето ви ще се сблъска с въпроса за ходенето с някого. Филип казва: „Дори не е нужно да правя нещо. Момичетата сами идват при мене и ме канят да излезем, а аз си мисля: ‘Ужас! Какво да правя?’ Трудно е да откажеш, защото някои от тях са много красиви!“

Най–доброто, което можете да направите, като родители, е да разговаряте с подрастващото си дете по този въпрос, използвайки например 1 глава от 2 том. Опитайте се да разберете с какви предизвикателства се сблъсква вашият син или дъщеря в училище и дори в християнския сбор. Такива разговори може да стават в непринудена обстановка, например ‘когато седите в къщата си и когато ходите по пътя’. (Второзаконие 6:6, 7) Но никога не забравяйте да бъдете ‘бързи да слушате, а бавни да говорите’. (Яков 1:19)

Ако детето ви проявява интерес към някого от противоположния пол, не изпадайте в паника. Едно момиче разказва: „Когато баща ми разбра, че си имам приятел, много се притесни! Опита се да ме уплаши с всевъзможни въпроси като готова ли съм за брак и т.н., а като си млад, това може да те накара да продължиш връзката само за да докажеш, че родителите ти грешат!“

 Ако подрастващото ви дете знае, че и дума не може да става за ходене с някого, това може да има лоши последствия — то да скрие връзката си от вас. Едно момиче казва: „Когато родителите реагират прекалено остро, младежите започват да се крият. Те не прекратяват отношенията си с другия, а просто правят всичко тайно.“

Ще постигнете далеч по–добри резултати, ако разговаряте открито. Британи, която е на 20 години, казва: „Родителите ми винаги са много открити по въпроса за ходенето с някого. За тях е важно да знаят кого харесвам и мисля, че това е много хубаво! Обикновено баща ми отива и говори с човека. Ако нещо ги притеснява, родителите ми винаги ми казват. В такива случаи разбирам, че въпросното момче не е за мене, още преди да започнем да излизаме.“

Ако сте прочели 2 глава от 2 том, може би се питате дали детето ви би ходило с някого, без да знаете. Обърнете внимание какво казват няколко младежи относно причините, поради които някои се изкушават да крият връзката си, и се замислете върху въпросите след изказванията им.

„Някои младежи не намират разбиране вкъщи и затова го търсят в някаква романтична връзка.“ (Уенди)

Как, като родители, можете да удовлетворявате емоционалните нужди на детето си? Можете ли да подобрите нещо в това отношение? Ако да, какво?

„Когато бях на 14 години, един съученик ми предложи да излизам с него. Аз се съгласих. Помислих си колко ще е хубаво да ме прегръща някое момче.“ (Даян)

Ако Даян беше ваша дъщеря, как щяхте да постъпите?

„Благодарение на мобилните телефони е много лесно да имаш тайна връзка. Родителите нямат никаква представа какво става!“ (Анет)

 Какви предпазни мерки можете да вземете във връзка с начина, по който детето ви използва мобилния си телефон?

„Да ходиш тайно с някого, е много по–лесно, когато родителите ти не обръщат голямо внимание какво правиш и с кого се събираш.“ (Томас)

Можете ли да имате по–активна роля в живота на подрастващото си дете, като същевременно му давате известна свобода?

„Често децата са сами вкъщи или родителите им ги пускат навсякъде с най–различни хора.“ (Никълъс)

С кого най–много общува детето ви? Знаете ли какво правят, когато са заедно?

„Може да започнеш да ходиш с някого тайно, ако родителите ти са прекалено строги.“ (Пол)

Как „вашата разумност [ще] стане известна на всички“, без да правите компромис с библейските закони и принципи? (Филипяни 4:5)

„Когато бях на 13–14 години, имах ниско самочувствие и копнеех за внимание. С едно момче от съседния сбор започнахме да си пишем имейли и аз се влюбих в него. Той ме караше да се чувствам специална.“ (Линда)

Сещате ли се за по–добри начини, по които нуждите на Линда е можело да бъдат удовлетворени вкъщи?

Защо не използвате този материал, както и 2 глава от 2 том, като основа за разговор със своя син или дъщеря? Ако не искате детето ви да има тайни от вас, общувайте открито с него. (Притчи 20:5)

ВИЖ 2 ТОМ, 1–3 ГЛАВА

  ЧУВСТВА

Какво да правя, ако детето ми говори за самоубийство?

В някои части на света броят на самоубийствата сред младежите е обезпокояващо висок. В световен мащаб това е една от трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 34 години. Според статистиката, в България всеки ден едно дете посяга на живота си и най–много опити за самоубийство правят хората до 29–годишна възраст. Най–уязвими са младежите, които страдат от психически заболявания, в чието семейство е имало случай на самоубийство и които вече са се опитвали да отнемат живота си. Някои от признаците, че детето мисли за самоубийство, са:

● отдръпване от семейството и приятелите

● промяна в навиците, свързани с храненето и съня

● загуба на интерес към дейности, които преди са били приятни

● видима промяна в характера

● злоупотреба с алкохол или наркотици

● раздаване на ценни притежания

● често споменаване на смъртта и засилен интерес към всичко, свързано с нея

 Една от най–големите грешки, които родителите могат да допуснат, е да пренебрегнат подобни признаци. На тях трябва да се гледа сериозно. Недейте прибързано да си правите заключението, че това е само временно и ще отмине.

Не се срамувайте също да потърсите помощ, ако вашият син или дъщеря страда от тежка депресия или друго психическо разстройство. Ако подозирате, че детето ви мисли за самоубийство, разговаряйте с него за това. Погрешно е схващането, че ако говориш с подрастващо дете за самоубийство, може да го подтикнеш наистина да сложи край на живота си. Много младежи чувстват облекчение, когато родителите първи повдигнат въпроса. Ако детето ви сподели, че мисли за самоубийство, се опитайте да разберете дали вече има някакъв план и доколко подробен е той. Колкото по–подробен е планът му, толкова по–бързо трябва да действате.

Не разчитайте, че депресията ще премине от само себе си. И дори ако изглежда, че преминава, не смятайте проблема за решен — всъщност това може да е най–опасният момент. Докато е в тежка депресия, младежът може да няма сили да предприеме каквото и да било. Но когато мрачните чувства отминат и енергията му се върне, той вече може да е в състояние да осъществи плановете си.

Печално е, че в отчаянието си някои младежи се замислят за самоубийство. Като са нащрек за предупредителните признаци и действат своевременно, родителите и други загрижени възрастни могат да говорят „утешително на потиснатите души“ и така да бъдат опора за младежите. (1 Солунци 5:14)

ВИЖ 1 ТОМ, 13 И 14 ГЛАВА, И 2 ТОМ, 26 ГЛАВА

Трябва ли да крия скръбта си от детето си?

Загубата на брачния партньор е особено болезнено преживяване. От друга страна, точно сега твоето подрастващо  дете се нуждае от помощта ти. Как можеш да му помогнеш да се справи със скръбта си, без да потискаш собствените си чувства? Ето някои предложения:

● Недей да криеш чувствата си. Със своя пример досега ти си дал на детето си някои от най–важните уроци в живота. Така ще бъде и в тази ситуация. Затова няма нужда да се правиш на герой, като криеш скръбта си от него. По този начин само ще го научиш да прави същото. Ако вместо това изразяваш болката си, детето ти ще разбере, че често е по–добре да изразява чувствата си, а не да ги потиска, и че е нормално да изпитва мъка, огорчение и дори гняв.

● Насърчавай детето си да говори. Без да го притискаш, насърчавай детето си да споделя чувствата си. Ако му е трудно, защо не обсъдите заедно 16 глава? Освен това говори за скъпите спомени, които имаш за своя брачен партньор. Сподели, че ще ти бъде трудно да живееш без него. Като те чува да изразяваш чувствата си, детето ти ще се научи да прави същото.

● Осъзнавай ограниченията си. Разбираемо е, че искаш да подкрепяш детето си в този труден период. Но не забравяй, че загубата на любимия човек е тежък удар и за тебе, и навярно за известно време това ще отслаби силите ти в емоционално, психическо и физическо отношение. (Притчи 24:10) Ето защо може да се наложи да потърсиш подкрепа от други членове на семейството или от зрели приятели. Да помолиш за помощ, е признак на зрялост. В Притчи 11:2 се казва: „Мъдростта е със скромните.“

Най–голяма подкрепа може да ти окаже самият Йехова Бог, който обещава: „Аз, Йехова, твоят Бог, те държа за дясната ръка и ти казвам: ‘Не се страхувай, ще ти помогна!’“ (Исаия 41:13)

ВИЖ 1 ТОМ, 16 ГЛАВА

 Как да помогнем на дъщеря си да има уравновесен възглед за храненето?

Какво да правите, ако дъщеря ви * страда от разстройство на храненето? Първо се опитайте да разберете причината за това.

Установено е, че хората с такъв проблем често имат ниско самочувствие и са перфекционисти с прекалено високи очаквания към себе си. Старайте се да не допринасяте за това. Помогнете на дъщеря си да бъде по–уверена в себе си. (1 Солунци 5:11)

Освен това обърнете внимание на собственото си отношение към храната и теглото. Дали с думите и действията си не отдавате несъзнателно твърде голямо значение на тези неща? Не забравяйте, че младежите са много загрижени за външния си вид. Дори реплики, свързани с нормалното за пубертета наедряване („Напоследък си се позакръглила.“ „Колко си ми пухкавка!“), може да породят тревога в съзнанието на чувствителното момиче.

След като обмислите въпроса и се помолите на Йехова, говорете открито с дъщеря си. Ето някои предложения във връзка с това:

● Преценете внимателно какво да кажете и кога да го кажете.

● Изразете ясно загрижеността си и желанието си да помогнете.

● Не се изненадвайте, ако първата реакция на дъщеря ви е отбранителна.

● Слушайте търпеливо.

Много е важно да подкрепяте активно дъщеря си в усилията ѝ да се справи с този проблем. Нека в това участва цялото семейство!

ВИЖ 1 ТОМ, 10 ГЛАВА, И 2 ТОМ, 7 ГЛАВА

   ДУХОВНОСТ

Как да помагаме на подрастващото си дете да расте духовно?

В Библията се казва, че Тимотей бил наставляван духовно „от най–ранно детство“, и като родители, сигурно сте осигурявали същото обучение на своето дете. (2 Тимотей 3:15) Но след като детето ви е навлязло в пубертета, може би трябва да промените методите си на обучение. На този етап то започва да разбира сложни и абстрактни идеи, които преди не е могло да схване напълно. Сега повече от всякога трябва да го насърчавате да използва „своите мисловни способности“. (Римляни 12:1)

В писмото си до Тимотей Павел споменал нещата, които младият му сътрудник ‘бил научил и в които се бил уверил’. (2 Тимотей 3:14) Може би е дошло времето детето ви да се увери в истинността на библейските учения, които знае от най–ранно детство. За да достигнете сърцето му, няма да е достатъчно просто да му казвате какво да прави и в какво да вярва. Нужно е то само̀ да се убеди. Как можете да му помогнете? Като начало го насърчавайте да разсъждава и да споделя какво мисли по въпроси като:

● Какво ме убеждава, че Бог съществува? (Римляни 1:20)

● Сигурен ли съм, че това, на което родителите ми ме учат от Библията, е истината? (Деяния 17:11)

 ● Уверен ли съм, че библейските принципи са за мое добро? (Исаия 48:17, 18)

● Сигурен ли съм, че библейските пророчества ще се изпълнят? (Исус Навиев 23:14)

● Убеден ли съм, че нищо в този свят не може да се сравни със „скъпоценното познание за ... Христос Исус“? (Филипяни 3:8)

● Какво означава за мене изкупителната жертва на Христос? (2 Коринтяни 5:14, 15; Галатяни 2:20)

Може да се колебаете да подбуждате подрастващото си дете да разсъждава върху такива въпроси, защото се страхувате от отговорите му. Но това е все едно да не гледате към горивомера на автомобила си от страх, че горивото свършва. Ако резервоарът е почти празен, е добре да разберете навреме, докато все още можете да направите нещо. По подобен начин именно сега — докато подрастващото ви дете още живее при вас — е времето да му помогнете да изследва въпросите, свързани с вярата, и да се увери в тях. *

Не е погрешно да насърчавате детето си да се пита „Защо вярвам?“. Даян, която е на 22 години, си спомня, че правила това като по–малка. Тя казва: „Не исках да съм неуверена относно вярванията си. Като намерих ясни и твърди отговори на въпросите си, осъзнах, че ми харесва да съм Свидетелка на Йехова! Когато ме питаха защо отказвам да правя нещо, не казвах просто ‘Моята религия ми забранява’, а отговарях ‘Според мене не е правилно’. С други думи гледната точка на Библията стана и моя гледна точка.“

Предложение: За да подбудите детето си да разсъждава върху библейските принципи, може в някои ситуации да му предложите да си размените ролите. Да предположим  например, че дъщеря ви иска разрешение да отиде на парти, но вие знаете (а може би и самата тя го разбира), че няма да е много подходящо да присъства на него. Вместо просто да не ѝ позволите, може да ѝ кажете: „Представи си, че си на наше място. Помисли за партито, на което искаш да отидеш, направи изследване по въпроса (виж например 37 глава от този том или 32 от втория) и ела утре да поговорим. Ние ще сме в твоята роля и ще те попитаме пускаш ли ни на партито, а ти ще бъдеш родителят и ще ни кажеш дали е разумно да отидем.“

ВИЖ 1 ТОМ, 38 ГЛАВА, И 2 ТОМ, 34–36 ГЛАВА

Какво да правим, ако подрастващото ни дете губи интерес към духовните неща?

Не бързайте да си мислите, че детето ви отхвърля вашата вяра. Често проблемът се корени другаде. Например може би подрастващото ви дете...

● изпитва натиск от връстниците си и се притеснява да се отличава от тях, поради това че се придържа към библейските принципи.

● вижда как други младежи (дори родният му брат или сестра) напредват духовно и мисли, че не може да се сравнява с тях.

● много иска да има приятели, но не може да ги намери сред другите християни.

● вижда, че някои младежи от сбора водят двойствен живот.

● иска да има собствено мнение за нещата и затова смята, че трябва да поставя под съмнение ценностите, на които държите.

● вижда, че съучениците му свободно вършат лоши неща и това привидно не им вреди.

● иска да се хареса на невярващ родител.

 Ясно е, че посочените причини са свързани не толкова с християнските учения, колкото с обстоятелствата, поради които е трудно да прилагаш тези учения — поне засега. Как можете да помогнете на детето си?

Отстъпвайте, но без да правите компромиси. Опитайте се да разберете причините за поведението на детето си и му осигурете по–добра среда, в която да напредва духовно. (Притчи 16:20) Например с помощта на блока „План за действие при натиск“ на 132 и 133 страница от 2 том то може да придобие по–голяма увереност и да не се притеснява да отговаря на съучениците си. Или ако детето ви се чувства самотно, може да положите усилия, за да му помогнете да си намери добри приятели.

Потърсете помощ. Понякога е от полза детето да получи помощ от някой християнин, който не е член на семейството. Познавате ли някого, чиято духовност може да окаже положително влияние на детето ви? Защо не го поканите да прекара известно време с вашия син или дъщеря? Това не означава да бягате от отговорност. Но помислете за Тимотей. Той извлякъл голяма полза от примера на Павел и същевременно бил много полезен на апостола като негов сътрудник. (Филипяни 2:20, 22)

Докато детето ви живее с вас, имате правото да изисквате от него да участва в духовните дейности. Но в крайна сметка целта ви е то да развие любов към Бога, а не просто да върши нещо механично. За да му помогнете да застане на страната на истината, вие самите трябва да му давате добър пример. Бъдете разумни в очакванията си. Потърсете съдействието на някой християнин и помогнете на детето си да си намери добри приятели. Може би един ден и то ще каже като псалмиста: „Йехова е моята канара, моята крепост и моят Избавител.“ (Псалм 18:2)

ВИЖ 1 ТОМ, 39 ГЛАВА, И 2 ТОМ, 37 И 38 ГЛАВА

[Бележки под линия]