Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как мога да подобря успеха си в училище?

Как мога да подобря успеха си в училище?

Глава 18

Как мога да подобря успеха си в училище?

КОГАТО няколко ученици от основното училище били попитани за какво се притесняват най–много, 51 процента отговорили: „За успеха в училище“!

Не е чудно, че бележките в училище са основното нещо, за което се тревожат младежите. От бележките зависи дали ще преминеш, или ще останеш да повтаряш, дали ще си намериш добре платена работа, или ще получаваш само минимална заплата, дали ще бъдеш похвален от родителите си, или ще ти се ядосат. Несъмнено бележките и контролните имат своето значение. Да, дори Исус Христос често проверявал разбирането на своите ученици по дадени въпроси. (Лука 9:18) И както се казва в книгата Measurement and Evaluation in the Schools [„Оценяване и оценки в училищата“]: „Резултатите от контролните могат да разкрият области, в които отделните ученици са силни или слаби, и да действуват като подбуждащо средство за по–нататъшно учене.“ Твоите бележки също показват на родителите ти как се справяш в училище — за добро или за лошо.

Да намериш равновесието

Но прекалено голямата загриженост относно успеха може да причини парализиращ стрес и да подбуди жестоко съперничество. В един учебник върху съзряването се казва, че особено ориентираните към университета ученици могат да бъдат „увлечени в един състезателен лабиринт, който набляга главно на оценките и мястото в класа, а не на ученето“. В резултат на това, казва д–р Уилям Гласър, учениците „научават още в началото на годините си в училище да питат какво ще се падне на контролното и ... учат само този материал“.

Цар Соломон предупреждава: „Видях, че усилният труд и вещината в работата означават съперничество между хората; това също е суета и гонене на вятъра.“ (Еклисиаст 4:4, NW) Жестоката надпревара, независимо дали за материално богатство, или за добри бележки в училище, е безполезна. Боящите се от Бога младежи разбират, че е необходимо да полагат усилия в училище. Но вместо да превръщат образованието в най–важното нещо в своя живот, те се стремят да следват духовни интереси, като имат доверие, че Бог ще се погрижи за материалните им потребности. — Матей 6:33; виж 22 глава относно избирането на професионална кариера.

Освен това образованието е много повече от изкарването на добри бележки на контролните. То означава развиване на онова, което Соломон наричал „мисловни способности“, умението да приемеш суровите факти и да извадиш от тях разумни, практични заключения. (Притчи 1:4, NW) Този младеж, който успее да получи добри бележки чрез предположения, зубрене и дори преписване, всъщност никога не се научава как да мисли. И от каква полза е отличната оценка по математика, ако по–късно установиш, че не знаеш как да пресметнеш разходите си в края на месеца?

Затова е важно да гледаш на бележките не като на самоцел, но като на полезно средство за проследяване на успеха ти в училище. Но как можеш да получаваш бележки, които да отразяват истинските ти способности?

Поеми отговорността за ученето!

Според учителката Линда Нелсън лошите ученици са склонни „да обвиняват за слабия си успех [в училище] фактори, които са извън техния контрол: несправедливо подбрани задачи на контролното, предубеден учител, лош късмет, съдбата, времето“. Библията обаче казва: „Душата на ленивия желае и няма.“ (Притчи 13:4) Да, често мързелът е истинската причина за слабите оценки.

Добрите ученици обаче поемат отговорността за своето учене. Колективът на списание „’Тийн“ провел една анкета сред отлични ученици в средното училище. Каква била тайната на техния висок успех? „Добрите лични подбуди те карат да продължаваш да учиш“ — било едно мнение. „Правенето на график и организирането на времето“ — казва друг ученик. „Трябва да си поставяш цели“ — казва трети. Да, твоят успех в училище зависи не толкова от фактори, които са извън твоя контрол, но от ТЕБ САМИЯ — от това колко усилия си готов да положиш, за да учиш и да се трудиш в училище.

‘Ама аз уча’

Така казват някои ученици. Те искрено смятат, че се съдират от работа, но въпреки това не постигат желания резултат. Преди няколко години обаче, изследователи от Станфордския университет (САЩ) анкетирали 770 ученика и ги попитали колко усилия смятат, че влагат в своето учене. Колкото и да е странно, слабите ученици смятали, че работят колкото всички останали! Но когато били изследвани техните навици за учене, се установило, че всъщност те учели много по–малко от техните съученици отличници.

Какъв е изводът? Вероятно и ти не учиш толкова усърдно, колкото мислиш, че го правиш и може би са необходими някои промени. В една статия в изданието Journal of Educational Psychology [„Списание по психология на образованието“] се показва, че нещо толкова просто, колкото „увеличаването на времето за учене, оказва положително влияние върху оценките на ученика в училище“. Всъщност, „с 1 до 3 часа седмично учене в къщи средният ученик с ниски способности може да постигне оценки, които ученик със средни способности може да постигне без учене в къщи“.

Апостол Павел фигуративно трябвало ‘да наказва тялото си’, за да постигне целите си. (1 Коринтяни 9:27, NW) Може би и ти трябва да въведеш строг ред спрямо самия себе си, особено ако гледането на телевизия или други неща лесно отвличат вниманието ти от ученето. Можеш дори да опиташ да сложиш една табелка пред телевизора: ‘Никакво гледане, докато домашните не са готови!’

Обстановката, в която учиш

За повечето от нас ще е добре да имат спокойно ъгълче, отделено за учене. Ако делиш стаята си с още някой, или ако мястото в дома ти е малко, импровизирай! Може би кухнята или спалнята на някого може да бъде обявена за твое място за учене за около час всяка вечер. Или като крайна възможност опитай да учиш в обществената библиотека или в дома на свой приятел.

Ако е възможно, използувай бюро или маса с голяма повърхност, на която да можеш да разположиш учебниците си. Приготвяй си винаги листове и моливи, така че да не се налага да ставаш постоянно за нещо. И за съжаление, ако телевизорът или радиото работят постоянно, това пречи на съсредоточаването, както и телефонът или гостите.

Освен това се погрижи и да имаш достатъчно осветление, което не заслепява очите. Доброто осветление спомага за намаляване на умората при ученето и предпазва очите ти. И ако е възможно, провери дали е проветрено и каква е температурата в стаята. По–хладната стая подпомага ученето, за разлика от по–топлата.

А ако просто не си в настроение за учене? Животът рядко ни позволява лукса да следваме настроенията си. Ако си на работа, ще трябва да полагаш усилия всеки ден, независимо от това дали си в настроение, или не. Затова гледай на подготовката за училище в къщи като на едно упражнение в дисциплинираност, тренировка за работата, която ще вършиш по–късно. Бъди делови. Един педагог препоръчва: „Ако е възможно, ученето трябва да става на едно и също място и по едно и също време всеки ден. Така редовното учене ще се превърне в навик и ... ще намали нежеланието ти за учене.“

Учебната ти рутина

Във Филипяни 3:16, NW апостол Павел насърчава християните ‘да продължават да ходят порядъчно в същата тази рутина’. Павел говорел за рутината на християнския живот. Но една рутина, или начин на вършене на нещата, е от полза и когато става дума за методите ти на учене. Опитай се, например, да организираш това, което ще учиш. Избягвай да учиш сходни предмети (например два чужди езика) един след друг. Планирай кратки почивки между предметите, особено ако имаш много за учене в къщи.

Ако задачите ти са свързани с много четене, можеш да опиташ следния метод. Първо, ПРОУЧИ материала. Прегледай определената част от него, като обръщаш внимание на подзаглавията, таблиците и други такива, за да добиеш общ поглед. След това формулирай ВЪПРОСИ въз основа на заглавията на главите или на основните изречения. (Това ще помогне да си съсредоточен върху материала, който четеш.) След това ЧЕТИ материала, като търсиш отговорите на тези въпроси. Когато завършиш един абзац или част от текста, ПОВТОРИ, или кажи на себе си по памет какво си прочел, без да гледаш в учебника. И когато свършиш целия материал, ПРЕГОВОРИ го пак, като прегледаш подзаглавията и провериш какво си спомняш от всяка част. Някои хора казват, че този метод помага на учениците да запомнят до 80 процента от прочетеното!

Един педагог казва още: „Важно е ученикът да бъде накаран да разбере, че даден факт не съществува изолиран, но винаги е свързан с друга информация.“ Затова се опитай да свържеш това, което учиш, с това, което вече знаеш и си натрупал като личен опит. Намирай практическата стойност на онова, което научаваш.

Интересно е да се отбележи, че това е един голям плюс за боящите се от Бога младежи. Защото Библията казва: „Страхът от Йехова е началото на познанието.“ (Притчи 1:7, NW) Научаването на законите на физиката, например, може да изглежда просто хвърлени на вятъра усилия. Но като знаеш, че чрез сътворението божиите ‘невидими качества се виждат ясно’, това придава повече смисъл на наученото. (Римляни 1:20) Историята също често е свързана с осъществяването на целите на Йехова. В Библията са обсъдени седем световни сили (включително и настоящата комбинирана англо–американска сила). — Откровение 17:10; Даниил, 7 глава.

Като свързваш това, което научаваш, с това, което вече знаеш или с християнската си вяра, фактите започват да значат нещо за теб, познанието израства до разбиране. И както казва Соломон: „За разбиращия познанието е лесно нещо.“ — Притчи 14:6, NW.

‘Следващата седмица ще имаме контролно’

Не е необходимо да се паникьосваш при тези думи. Първо, опитай се от думите на учителя да разбереш какъв вид контролно ще е това, дали съчинение или тест. Освен това в дните преди контролното бъди нащрек за идеи относно това какво ще включва контролното. („Следващата мисъл е много важна“ или „Постарайте се да запомните това“ са типични намеквания за това — се казва в списание Senior Scholastic [„В горния курс“].) След това прегледай записките си, учебниците си и домашните тетрадки.

„Желязо остри желязо; така и човек остри лицето си срещу приятеля си“ — ни напомня Соломон. (Притчи 27:17) Може би твой приятел или някой от родителите ти ще иска да те изпита с въпроси или да те изслуша, докато преговаряш на глас материала от уроците. И тогава в нощта преди контролното се отпусни и се опитай да се наспиш добре. „Кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?“ — попитал Исус. — Матей 6:27.

Провал

Да се провалиш на контролното — особено ако си положил много усилия, за да го изкараш, — може да съсипе самочувствието ти. Но педагогът Макс Рафърти ни напомня: „Докато сме живи, ни се пишат оценки относно това какво знаем, какви резултати постигаме ... Училище, което подмамва децата да мислят, че животът ще бъде само цветя и рози, не е училище. А фабрика за илюзии.“ Но унижението от претърпения провал на контролното може и да е ценно, ако те подбуди да се поучиш от грешките си и да се поправиш.

Но как да се изправиш пред разочарованите си родители с бележник, пълен със слаби оценки? Страхът от това понякога е пораждал сложна обиколна тактика. „Оставях бележника си на масата в кухнята и се качвах в стаята си, като се опитвах да заспя непробудно до следващата сутрин“ — спомня си едно момче. „Изчаквах до последната минута и тогава го показвах на мама — казва друго. — Поднасях ѝ го сутринта, когато тръгваше за работа и ѝ казвах: ‘Ето, да подпишеш.’ Тя нямаше време да се оправя с мене“ — поне не в момента. Някои младежи дори са подправяли бележките си в бележника!

Но родителите ти имат право да знаят как се справяш с училището. Естествено, те очакват бележките ти да отразяват способностите ти и ако твоите оценки са слаби, можеш да си сигурен, че ще си получиш заслуженото. Затова бъди честен с родителите си. „Слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си.“ (Притчи 1:8) Ако смяташ, че от теб се очаква прекалено много, говори с тях. — Виж блока, озаглавен „Как мога да кажа на родителите си?“, във втора глава.

Колкото и да са важни твоите оценки в училище, те не са окончателната преценка за твоята стойност като личност. Но въпреки това се възползувай от времето, в което ходиш на училище, и научи колкото можеш повече неща. Обикновено тези усилия ще се отразят на оценките и това ще донесе щастие и удовлетворение както на теб, така и на твоите родители.

Въпроси за обсъждане

□ Каква е целта на оценките, и защо е важно да имаш уравновесен възглед за тях?

□ Защо е важно да поемеш своята лична отговорност за ученето?

□ Кои са някои неща, които трябва да обмислиш при записването за извънучилищни дейности?

□ Кои са някои начини, по които можеш да подобриш успеха си?

□ Как можеш да се подготвиш за контролно?

□ Как трябва да гледаш на провала, и дали трябва да го криеш от родителите си?

[Текст в блока на страница 141]

Този младеж, който успее да получи добри бележки чрез предположения, зубрене и дори преписване, всъщност никога не се научава как да мисли

[Блок/Снимка на страници 144, 145]

Как стои въпросът с извънкласната дейност?

За много младежи извънкласната дейност носи едно чувство за постижение. „Участвувах във всички възможни клубове по интереси — си спомня едно момче от Балтимор (Мериленд, САЩ). — Харесваше ми да правя нещата, които обичам. Бях в клуб по автомобилизъм, защото обичах колите. Обичам компютрите, затова се записах и в този клуб. Харесваше ми аудиотехниката, затова отидох и там.“ Особено учениците, които ще продължават да учат в колеж, биват подканяни да участвуват активно в извънкласната дейност.

Но един чиновник от федералната администрация на САЩ, бивш учител, каза пред представители на списание „Пробудете се!“: „Вероятно учениците прекарват повече време в извънкласна дейност, отколкото отделят за уроците си, като това им пречи на успеха.“ Да, не е лесно да се поддържа равновесие, когато става дума за извънкласна дейност. Едно момиче на име Кати, което участвувало в училищния отбор по софтбол, казва: „След тренировка бях толкова изморена. Уроците ми страдаха. Затова тази година не се записах там.“

Налице са и духовни опасности. Един християнин казва за своите юношески години: „Мислех, че ще мога да съчетая трите вида дейности: училището, тренировките с отбора по ориентиране и духовните дейности. Но духовният аспект на живота ми беше жертвуван винаги, когато трите области влизаха в конфликт.“

Младият Тимон, който участвувал в два спортни отбора на училището, се съгласява: „Не можех да посещавам събранията в Залата [на Царството за духовно обучение] , защото във вторник не бяхме в града, в четвъртък не бяхме в града, в събота не бяхме в града и се прибирахме едва в два през нощта.“ Макар че „телесното обучение е полезно за малко неща“, е важно да помним, че „предаността към Бога е полезна за всичко“. — 1 Тимотей 4:8, NW.

Помисли също за моралната опасност. Дали ще общуваш с благотворни приятели, които ще ти влияят добре в морално отношение? За какво ще разговаряте? Дали влиянието на другите от отбора или на другите членове на клуба няма да е отрицателно? „Лошите другари покваряват добрите нрави“ — се казва в 1 Коринтяни 15:33.

Интересно е, че много младежи сред Свидетелите на Йехова са решили да използуват времето си извън училище за нещо далеч по–полезно от спорта: те помагат на другите хора да научат за своя Създател. В Колосяни 4:5 сме съветвани: „Отнасяйте се мъдро с външните, като изкупувате благоприятното време.“ („Верен“)

[Снимки на страница 143]

Учениците често плащат за недобрите навици за учене . . . със слаб успех в училище

[Снимки на страница 146]

Не е лесно да уравновесяваш писането на домашните и извънучилищните дейности

[Снимка на страница 148]

Несъмнено родителите ще се ядосат от бележник, пълен със слаби оценки. Но ако смяташ, че те изискват прекалено много от теб, говори с тях