Божият народ се връща в земята си

ДВЕ внушителни планински вериги обграждат платото, на което е разположен днешен Иран — Елбрус (южно от Каспийско море) и Загрос (в югоизточна посока към Персийския залив). Те са накъсани от дълги, плодородни долини с обрасли с гори склонове. Долините се радват на умерен климат, но по–високите равнини, сухи и брулени от ветровете, са много студени през зимата. Наблизо се намира рядко населената пустиня на платото. В тази област, на изток от Месопотамия, възникнала държавата Мидо–Персия.

Мидийците живеели в северната част на платото, макар че по–късно навлезли и в Армения и Киликия. Персийците обаче били разположени в югозападната част на платото, на изток от долината на река Тигър. В средата на шести век пр.н.е., под управлението на Кир, тези две царства се обединили и образували световната сила Мидо–Персия.

Кир превзел Вавилон през 539 г. пр.н.е. Неговите владения се разпрострели на изток до Индия. На запад те обхванали Египет и това, което е днешна Турция. Даниил дава подходящо описание на Мидо–Персия като хищна „мечка“, която ‘яде много месо’. (Да 7:5) Управлението на Кир било хуманно, толерантно. Той разделил държавата си на провинции. Начело на всяка провинция имало сатрап, който  обикновено бил персиец, но на подчинения му местен владетел била давана известна власт. Различните народи от огромната държава били насърчавани да запазят своите обичаи и религия.

В съгласие с тази своя политика Кир позволил на юдеите да се върнат в земята си, за да възстановят истинското поклонение и да построят отново Йерусалим, както описват това Ездра и Неемия. Мислиш ли, че тази голяма група хора се върнала по пътя, който Авраам бил изминал — нагоре покрай Ефрат, към Кархамис, или може би те минали по краткия път през Тадмор и Дамаск? В Библията не се съобщава за това. (Виж 6 и 7 страница.) След време юдеи се заселили и в други части на Мидо–Персия, като например в делтата на река Нил и още по–далече на юг. Значително по брой юдейско население останало във Вавилон, с което вероятно може да се обясни посещението на апостол Петър в този град векове по–късно. (1Пе 5:13) Да, Мидо–Персия имала дял в това юдеите да бъдат разпръснати на много места по времето на последвалите световни сили — Гърция и Римската империя.

След като завладяла Вавилон, Мидо–Персия използвала града, който се отличавал със сухи и горещи лета, като свой административен център. Суза, предишната еламска столица, била един от царските градове. По–късно там персийският цар Асуир (явно Ксеркс I) направил Естир своя царица и осуетил един заговор за изтребването на Божия народ из цялата огромна държава. Две други столици на Мидо–Персия били Екбатана (разположена на над 1900 метра надморска височина и с прекрасни лета) и Пасаргада (на същата височина, около 650 километра в югоизточна посока).

Какъв бил краят на тази световна сила? В своя разцвет Мидо–Персия реагирала на бунтове, подстрекавани от гърците на северозападната си граница. По онова време Гърция била разделена на воюващи помежду си градове–държави, но те се обединили, за да победят персийската войска в решителните битки край Маратон и Саламин. Това дало тласък на върховенството на една обединена Гърция, която поразила Мидо–Персия.

[Блок на страница 25]

Под водачеството на Зоровавел почти 50 000 мъже израилтяни предприели дългото от 800 до 1600 километра (в зависимост от маршрута) пътуване обратно до Йерусалим. Те се сблъскали там с тежка икономическа ситуация. Седем десетилетия земята им била пуста. Върналите се хора започнали възстановяването на истинското поклонение, като построили отново олтара и принесли жертви на Йехова. През есента на 537 г. пр.н.е. те отпразнували Празника на колибите. (Йер 25:11; 29:10) След това завърналите се юдеи положили основата на дома на Йехова.

[Блок на страница 25]

БИБЛЕЙСКИ КНИГИ ОТ ТОЗИ ПЕРИОД

Даниил

Агей

Захария

Естир

Псалми (част)

Първо и Второ Летописи

Ездра

Неемия

Малахия

[Карта на страница 24]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Мидо–Персия

А2 МАКЕДОНИЯ

А2 ТРАКИЯ

А4 Киринея

А4 ЛИБИЯ

Б2 Византион

Б2 ЛИДИЯ

Б3 Сардис

Б4 Мемфис (Ноф)

Б4 ЕГИПЕТ

Б5 Но–Амон (Тива)

Б5 Сиина

В3 КИЛИКИЯ

В3 Тарс

В3 Иса

В3 Кархамис

В3 Тадмор

В3 СИРИЯ

В3 Сидон

В3 Дамаск

В3 Тир

В4 Йерусалим

Г2 Фасис

Г2 АРМЕНИЯ

Г3 АСИРИЯ

Г3 Ниневия

Г4 Вавилон

Д3 МИДИЯ

Д3 Екбатана (Ахмета)

Д3 ХИРКАНИЯ

Д4 Шушан (Суза)

Д4 ЕЛАМ

Д4 Пасаргада

Д4 Персепол

Д4 ПЕРСИЯ

Е3 ПАРТИЯ

Е4 ДРАНГИАНА

Ж2 Мараканда (Самарканд)

Ж3 СОГДИАНА

Ж3 БАКТРИЯ

Ж3 АРИЯ

Ж4 АРАХОЗИЯ

Ж4 ГЕДРОЗИЯ

З5 ИНДИЯ

[Други места]

А2 ГЪРЦИЯ

А3 Маратон

А3 Атина

А3 Саламин

В1 СКИТИЯ

В4 Елат (Елот)

В4 Тема

Г4 АРАБИЯ

[Планини]

Д3 ПЛ. ЕЛБРУС

Д4 ПЛ. ЗАГРОС

[Водни басейни]

Б3 Средиземно море (Голямото море)

В2 Черно море

В5 Червено море

Д2 Каспийско море

Д4 Персийски залив

[Реки]

Б4 Нил

В3 Ефрат

Г3 Тигър

З4 Инд

[Снимка на страница 24]

Войските на Кир трябвало да прекосят планинската верига Загрос, за да стигнат до Вавилон

[Снимка на страница 25]

Горе: Портата на народите в Персепол

В средата: Гробът на Кир в Пасаргада