Йоан 4:1-54
4 Фарисеите чуха, че Исус прави и покръства повече ученици от Йоан. Когато Господарят научи за това —
2 макар че не покръстваше самият Исус, а учениците му —
3 напусна Юдея и отново тръгна към Галилея.
4 Но трябваше да мине през Самария.
5 Той стигна до един град в Самария, който се наричаше Сихар и беше близо до земята, която Яков даде на сина си Йосиф.
6 Там се намираше Якововият кладенец и Исус седна до него, понеже беше изморен от пътуването. Беше около обяд*.
7 Тогава една самарянка дойде да си налее вода. И Исус ѝ каза: „Дай ми да пия“.
8 (А учениците му бяха отишли в града да купят храна.)
9 Самарянката го попита: „Как така искаш вода от мен? Ти си юдей, а аз съм самарянка!“. (Защото юдеите не говорят със самаряните.)
10 Исус ѝ отговори: „Ако знаеше какъв подарък дава Бог и кой ти казва „Дай ми да пия“, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде водата на живота“.
11 Тя му каза: „Господине, дори нямаш с какво да извадиш вода, а кладенецът е дълбок. Тогава откъде имаш тази вода на живота?
12 Да не си нещо повече от нашия прародител Яков, който ни даде този кладенец? От него са пили и той, и синовете му, и домашните му животни“.
13 Исус ѝ отговори: „Който пие от тази вода, пак ще ожаднее.
14 А който пие от водата, която аз ще му дам, никога няма да ожаднее. Водата, която ще му дам, ще стане в него извор с вода, която дава вечен живот“.
15 Жената му каза: „Господине, дай ми от тази вода, за да не ожаднявам повече и да не идвам тук за вода“.
16 Той ѝ каза: „Отиди да извикаш мъжа си“.
17 Жената отговори: „Нямам мъж“. Исус ѝ каза: „Правилно каза, че нямаш мъж.
18 Защото си имала петима мъже и сегашният не ти е мъж. Каза истината“.
19 Жената възкликна: „Господине, виждам, че си пророк.
20 Нашите прадеди се покланяха на Бога на тази планина, а вие казвате, че хората трябва да му се покланят в Йерусалим“.
21 Исус ѝ каза: „Повярвай ми, ще дойде време, когато няма да се покланяте на Бащата нито на тази планина, нито в Йерусалим.
22 Вие се покланяте на това, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва* от юдеите.
23 Но ще дойде време, и даже вече е дошло, когато истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух и истина, понеже Бащата иска точно такива поклонници.
24 Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да му се покланят с дух и истина“.
25 Жената му каза: „Знам, че идва Месията, който е наречен Христос. Когато дойде, той ще ни обясни всичко“.
26 Исус ѝ отговори: „Това съм аз — този, който говори с теб“.
27 Тогава дойдоха учениците му и се учудиха, че той говори с жена. Но никой не го попита „Какво искаш от нея?“ или „Защо говориш с нея?“.
28 А жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 „Елате да видите човека, който ми каза всичко, което съм вършила. Да не би той да е Христос?“.
30 И те излязоха от града и отидоха при него.
31 Междувременно учениците го молеха: „Учителю*, яж“.
32 Но той им отговори: „Имам храна, за която не знаете“.
33 Тогава те започнаха да се питат: „Да не би някой да му е донесъл нещо за ядене?“.
34 Исус им каза: „Моята храна е да върша волята на този, който ме е изпратил, и да изпълня задачата, която ми е възложил.
35 Нали казвате, че до началото на жътвата остават четири месеца? А аз ви казвам, погледнете нивите и вижте, че са узрели* за жътва.
36 Жътварят вече получава заплатата си и събира реколта за вечен живот. Така сеячът и жътварят се радват заедно.
37 Правилно казват: един сее, друг жъне.
38 Изпратих ви да жънете това, което не сте посели. Други сяха, а вие събирате плодовете от труда им“.
39 Много самаряни от този град повярваха в него заради свидетелството на жената: „Той ми каза всичко, което съм вършила“.
40 Затова, когато дойдоха при него, го помолиха да остане при тях. И той остана там два дни.
41 Като чуха ученията му, още много хора повярваха
42 и казаха на жената: „Вече вярваме не заради твоите думи, а защото сами чухме и разбрахме, че този човек наистина е спасителят на света“.
43 След два дни Исус тръгна към Галилея,
44 макар че той самият каза, че пророкът не е уважаван в родния си край.
45 Когато пристигна в Галилея, галилейците го приеха добре, защото и те бяха ходили на празника в Йерусалим и бяха видели всичко, което направи там.
46 Той пак отиде в Кана в Галилея, където беше превърнал водата във вино. А в Капернаум имаше един служител на царя, чийто син беше болен.
47 Като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, този човек отиде при него и го помоли да дойде и да излекува сина му, който умираше.
48 Исус обаче му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате“.
49 Царският служител го помоли: „Господарю, ела, преди детето ми да е умряло!“.
50 Исус му отговори: „Отиди си, синът ти е жив“. Мъжът му повярва и си тръгна.
51 Още докато вървеше по пътя, слугите му го пресрещнаха, за да му кажат, че момчето му е живо*.
52 Той ги попита в колко часа се е почувствало по-добре. Те му отговориха: „Треската му мина вчера в 1 ч. следобед*“.
53 Така бащата разбра, че е станало по същото време, когато Исус му каза „Синът ти е жив“. Тогава той и всички в дома му повярваха в Исус.
54 Това беше второто чудо, което Исус извърши, след като дойде от Юдея в Галилея.
Бележки под линия
^ Или „около 12 ч.“. Букв. „шестия час“, смятано от изгрева на слънцето.
^ Или „започва“.
^ Букв. „бели“.
^ Или „е по-добре“.
^ Букв. „в седмия час“, смятано от изгрева на слънцето.
