Йоан 12:1-50
12 И ето, шест дни преди Пасхата Исус дойде във Витания,+ където беше Лазар,+ когото Исус беше възкресил от мъртвите.
2 Там приготвиха за него вечеря и Лазар беше един от онези, които се бяха разположили с него край трапезата,+ а Марта+ им прислужваше.+
3 Тогава Мария взе една литра* благоуханно масло, много скъп чист нард,+ намаза краката на Исус и ги изтри с косите си.+ И къщата се изпълни с аромата на благоуханното масло.
4 Но Юда Искариот,+ един от неговите ученици, този, който щеше да го предаде, каза:
5 „Защо това благоуханно+ масло не беше продадено за триста динария*, за да се раздадат на бедните?“+
6 Но той каза това не защото беше загрижен за бедните, а защото беше крадец,+ и понеже касата+ беше в него, си присвояваше парите, пуснати там.
7 Тогава Исус каза: „Оставете я да постъпи според обичая, понеже това е за деня на моето погребение.+
8 Защото бедните+ са винаги с вас, но аз няма да съм винаги с вас.“
9 А едно голямо множество юдеи научиха, че той е там, и дойдоха не само заради Исус, но и да видят Лазар, когото той възкреси от мъртвите.+
10 Тогава главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,+
11 понеже заради него много от юдеите идваха там и започваха да вярват в Исус.+
12 На следващия ден голямото множество хора, които бяха дошли на празника, чуха, че Исус идва в Йерусалим,
13 и взеха палмови клонки+ и излязоха да го посрещнат. И започнаха да викат:+ „Молим те, дай му спасение!+ Благословен е този, който идва в името на Йехова,+ царят+ на Израил!“
14 А когато намери едно младо магаре,+ Исус го възседна, точно както е записано:
15 „Не бой се, сионска дъще! Ето, твоят цар идва,+ възседнал младо магаре.“+
16 Отначало неговите ученици не обърнаха внимание на това,+ но когато Исус беше прославен,+ си припомниха, че всичко това беше записано за него и че с него стана точно така.+
17 И хората, които бяха с него, когато той извика Лазар+ от гробницата и го възкреси от мъртвите, не преставаха да свидетелстват за него.+
18 Така че го посрещна и множество от хора, които бяха чули, че е извършил това знамение.+
19 Тогава фарисеите+ си казаха един на друг: „Виждате, че не постигате нищо! Ето, целият свят тръгна след него.“+
20 А сред онези, които бяха дошли на поклонение за празника, имаше и гърци.+
21 И те отидоха при Филип,+ който беше от Витсаида в Галилея, и го помолиха: „Господине, искаме да видим Исус.“+
22 Филип отиде и каза на Андрей. А след това Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.
23 Но Исус им отговори, казвайки: „Настъпи часът Човешкият син да бъде прославен.+
24 Казвам ви самата истина, ако не падне на земята и не умре, житното зърно остава само едно зърно, но ако умре,+ дава много плод.
25 Който обича живота* си, ще го унищожи, а който мрази живота си+ в този свят, ще го запази за вечен живот.+
26 Който иска да ми служи, нека ме следва, и където съм аз, там ще е и моят служител.+ Който ми служи, ще получи почит от Бащата.+
27 Сега душата ми е обезпокоена+ и какво да кажа? Татко, избави ме от този час.+ Но аз дойдох именно за този час.
28 Татко, прослави името си.“ Тогава от небето дойде глас:+ „Аз го прославих и пак ще го прославя.“+
29 И някои от хората, които стояха там и чуха това, казаха, че е ударил гръм. Други казаха: „Ангел му говореше.“
30 Тогава Исус каза: „Не заради мене се чу този глас, а заради вас.+
31 Сега този свят е подложен на съд, сега владетелят на този свят+ ще бъде изгонен.+
32 Но когато аз бъда издигнат+ над земята, ще привлека към себе си всякакви хора.“+
33 Всъщност той каза това, за да покаже каква смърт го очаква.+
34 Затова хората го попитаха: „От Закона чухме, че Христос остава вечно,+ тогава защо казваш, че Човешкият син трябва да бъде издигнат от земята?+ Кой тогава е Човешкият син?“+
35 А Исус им отговори: „Светлината ще бъде сред вас още малко време. Ходете, докато имате светлина, така че тъмнината+ да не ви завладее. Който ходи в тъмнина, не знае къде отива.+
36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината.“+
След като каза това, Исус си тръгна и се скри от тях.
37 И макар че беше извършил толкова много знамения пред тях, те не повярваха в него,
38 за да се изпълнят думите на пророк Исаия: „Йехова, кой е повярвал в онова, което сме чули?+ И на кого е била разкрита ръката на Йехова?“+
39 А те не можеха да повярват, защото както още беше казал Исаия:
40 „Той направи очите им слепи и сърцата им каменни,+ за да не виждат с очите си и да не разбират със сърцата си, да не би да се обърнат и аз да ги излекувам.“+
41 Исаия каза тези неща, защото видя славата+ му и говореше за него.
42 И все пак много от по–видните мъже повярваха в него,+ но заради фарисеите не го признаваха открито, за да не бъдат отлъчени от синагогата,+
43 защото повече обичаха славата от хората, отколкото славата от Бога.+
44 А Исус извика: „Който вярва в мене, вярва не само в мене, но и в онзи, който ме е изпратил,+
45 и който вижда мене, вижда и онзи, който ме е изпратил.+
46 Аз дойдох като светлина в света,+ така че никой, който вярва в мене, да не остане в тъмнината.+
47 Но ако някой чуе моите думи и не ги спазва, не го съдя, защото дойдох не да съдя света,+ а да спася света.+
48 Има кой да съди онзи, който ме отхвърля и не приема думите ми. Словото,+ което изговорих, ще го съди в последния ден,
49 защото не говорих от себе си, но Бащата, който ме изпрати, ми даде заповед какво да казвам и какво да говоря.+
50 И аз знам, че неговата заповед означава вечен живот.+ Затова каквото говоря, го говоря точно така, както ми го каза Бащата.“+
Бележки под линия
^ Буквално: „душата“.
