Притчи 6:1-35

6  Сине мой, ако станеш поръчител на своя ближен,+ ако стиснеш ръката на някой чужд,+  ако те впримчат думите на устата ти,+ ако думите на устата ти те уловят,  направи това, сине мой, и се избави, защото си попаднал в ръцете на ближния си:+ отиди, смири се и обсипи ближния си с молби.+  Не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си.+  Избави се като газела от ръката на ловеца, като птица от ръката на птицелова.+  Отиди при мравката,+ мързеливецо,+ наблюдавай пътищата ѝ и стани мъдър.  Макар че няма началник, надзирател или владетел,  тя си приготвя храна през лятото,+ събира запаси от храна по време на жетва.  Докога ще лежиш, мързеливецо?+ Кога ще станеш от сън?+ 10  Още малко да поспиш, още малко да подремеш, още малко да полежиш със сгънати ръце+ 11  и бедността ще те връхлети като разбойник+ и оскъдицата — като въоръжен човек.+ 12  Негодникът*,+ злият ходи с лъжлива уста,+ 13  намига с око,+ дава знаци с крака си, сочи с пръстите си.+ 14  Сърцето му е извратено.+ Той постоянно крои нещо зло.+ Непрекъснато сее раздори.+ 15  Затова неговата гибел ще дойде внезапно,+ в един миг ще бъде съсипан, и то без изцеление.+ 16  Шест неща мрази Йехова,+ даже седем са отвратителни за душата му:+ 17  горделиви очи,+ лъжлив език+ и ръце, които проливат невинна кръв,+ 18  сърце, което крои зли замисли,+ крака, които тичат бързо към злото,+ 19  лъжлив свидетел, който бълва лъжи,+ и всеки, който сее раздори между братя.+ 20  Сине мой, спазвай заповедта на баща си+ и не отхвърляй съвета* на майка си.+ 21  Вържи ги завинаги за сърцето си,+ увий ги около шията си.+ 22  Когато ходиш, те ще те водят,+ когато лягаш, ще бдят над тебе,+ когато се събуждаш, ще те пазят. 23  Защото заповедта е светилник,+ законът е светлина+ и порицанията, които водят до поправяне*, са пътят на живота.+ 24  Те ще те пазят от лоша жена,+ от ласкателния език на прелюбодейка*.+ 25  Недей да желаеш в сърцето си нейната красота+ и не ѝ позволявай да те плени с блестящите си очи,+ 26  понеже заради блудница човек остава само с къшей хляб,+ а чуждата жена преследва скъпоценната душа.+ 27  Може ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не се запалят?+ 28  Може ли човек да ходи по въглени и да не изгори краката си? 29  Така става с онзи, който легне с жената на ближния си+ — който я докосне, няма да остане ненаказан.+ 30  Не презират крадеца, ако открадне, за да насити душата си, когато е гладен. 31  Но когато го хванат, той ще върне седмократно, ще даде всичко ценно, което има в дома си.+ 32  Всеки, който прелюбодейства с жена, е безумен*.+ Който прави това, води душата си до гибел.+ 33  Той ще намери нещастие и позор,+ срамът му няма да бъде измит.+ 34  Защото ревността събужда яростта на мъжа+ и той ще бъде безпощаден в деня на отмъщението.+ 35  Няма да приеме никакъв откуп, нито ще омекне, колкото и голям подарък да му даваш.

Бележки под линия

Буквално: „Човекът на велиал“.
Буквално: „закона“.
Виж Пр 1:2, бел. под линия.
Буквално: „чужденка“.
Буквално: „няма [разумно] сърце“.