Неемия 2:1-20
2 През месец нисан, в 20-ата година от царуването на Артаксеркс, поднесоха вино на царя и както обикновено, аз взех виното и му го подадох. Дотогава не се бях появявал тъжен пред него.
2 Затова царят ме попита: „Защо си тъжен? Не си болен, значи сигурно нещо те тревожи“. Тогава много се уплаших.
3 И казах на царя: „Да живее царят! Как няма да съм тъжен, като градът, в който са погребани прадедите ми, е разрушен и портите му са изгорени!“.
4 А той ме попита: „Тогава какво искаш да направиш?“. Веднага се помолих на небесния Бог
5 и казах на царя: „Ако царят е съгласен и ако твоят служител има одобрението ти, изпрати ме в Юда, в града, в който са погребани прадедите ми, за да го построя отново“.
6 Тогава царят, до когото седеше и царицата, ме попита: „Колко ще продължи пътуването ти и кога ще се върнеш?“. Той беше съгласен да ме пусне и аз му казах колко време ще отсъствам.
7 После го помолих: „Ако царят е съгласен, нека да ми бъдат дадени писма до управителите от другата страна на Реката*, за да ме пускат през земите си, докато не стигна в Юда,
8 както и писмо до Асаф, пазача на Царската гора, за да ми даде дървен материал за портите на Крепостта близо до храма, за градските стени и за къщата, в която ще живея“. И царят ми ги даде, защото моят добър Бог беше с мен.
9 Така отидох при управителите от другата страна на Реката и им предадох царските писма. А царят беше изпратил с мен военачалници и конници.
10 Когато оронецът Санавалат и амонският служител Товия чуха това, не бяха никак доволни, че някой е дошъл да помогне на израилския народ.
11 Накрая стигнах в Йерусалим. След три дни
12 станах през нощта и взех със себе си няколко души, но не казах на никого какво ме подбуди моят Бог да направя за Йерусалим. Не взех други животни освен магарето, което яздех.
13 Така излязох през нощта през Портата на долината, насочих се към Извора на голямата змия и Портата на сметището* и оглеждах разрушените стени и изгорените порти на Йерусалим.
14 Продължих нататък към Портата на извора и към Царския водоем, но там нямаше място да мине магарето, което яздех.
15 Въпреки това продължих през нощта да се изкачвам покрай долината и да оглеждам стената. После тръгнах обратно, влязох през Портата на долината и така се върнах.
16 Наместниците не знаеха къде ходих и какво правих, защото дотогава не бях казал нищо нито на тях, нито на юдеите, свещениците, знатните мъже и останалите работници.
17 Накрая им казах: „Виждате в какво тежко положение сме. Йерусалим е разрушен и портите му са изгорени. Хайде да построим отново стените на Йерусалим и да сложим край на този срам!“.
18 После им разказах как моят добър Бог ми помогна и какво ми беше казал царят. Тогава те казаха: „Хайде! Да започваме да строим!“. И с желание се подготвиха* за работа.
19 Когато чуха за това, оронецът Санавалат, амонският служител Товия и арабинът Гисам започнаха да ни се присмиват и да ни говорят презрително: „Какво правите? Против царя ли се бунтувате?“.
20 Но аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне да успеем и ние, неговите служители, ще строим стената. Вие обаче нямате нищо общо с Йерусалим, нито имате някакви права, нито сте част от историята на града“.
Бележки под линия
^ Става въпрос за териториите на запад от р. Ефрат.
^ Или „Портата на пепелта от боклука“.
^ Букв. „И укрепиха ръцете си“.
