Йоан 6:1-71
6 След това Исус отиде на другия бряг на Галилейското езеро, наречено също Тивериадско.
2 Следваха го много хора, защото видяха чудесата, които вършеше, като лекуваше болните.
3 Затова той се изкачи на един хълм и седна там с учениците си.
4 А наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Когато видя, че към него идват много хора, Исус попита Филип: „Откъде да купим хляб, за да ги нахраним?“.
6 Но каза това, за да го изпита, защото вече беше решил какво ще направи.
7 Филип му отговори: „Дори да купим хляб за 200 динария*, пак няма да стигне, така че всеки да получи по малко“.
8 А друг от учениците, Андрей, братът на Симон Петър, му каза:
9 „Тук едно момче има пет ечемичени хляба и две рибки. Но колко е това за толкова много хора?“.
10 Исус каза: „Кажете на всички да седнат“. А на това място имаше много трева и хората седнаха на нея. Сред тях имаше около 5000 мъже.
11 Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и ги раздаде на седналите хора. Направи същото и с рибките и всеки получи колкото поиска.
12 Когато се нахраниха, той каза на учениците си: „Съберете каквото остана, за да не се хвърли нищо“.
13 И те събраха останалото от петте ечемичени хляба, с които се нахраниха хората, и напълниха 12 кошници.
14 Когато видяха чудото, което Исус направи, хората казаха: „Това наистина е Пророкът, който трябваше да дойде в света“.
15 Но Исус знаеше, че искат да дойдат и да го хванат, за да го направят цар, затова пак отиде на хълма сам.
16 Вечерта учениците му слязоха при езерото,
17 качиха се на една лодка и тръгнаха към Капернаум, който беше на отсрещния бряг. Вече се беше стъмнило, но Исус още не беше дошъл при тях.
18 А езерото ставаше все по-бурно, защото духаше силен вятър.
19 След като гребаха около 5-6 километра*, те видяха Исус да ходи по водата и да се приближава към лодката, и се изплашиха.
20 Но той им каза: „Аз съм, не се плашете!“.
21 Тогава те се зарадваха, взеха го в лодката и скоро стигнаха до брега, към който бяха тръгнали.
22 На следващия ден хората, които бяха останали на другия бряг на езерото, видяха, че малката лодка, която преди беше там, вече я няма. Учениците на Исус се бяха качили в нея и бяха отплавали без него.
23 Но няколко лодки от Тивериада дойдоха близо до мястото, където хората ядоха хляб, след като Господарят благодари на Бога.
24 Като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Исус.
25 Намериха го на другия бряг на езерото и го попитаха: „Учителю*, кога дойде тук?“.
26 Исус им отговори: „Истината е, че не ме търсите, защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хлябовете и се нахранихте.
27 Не работете за храната, която се разваля, а за храната, която е трайна и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото Бащата, самият Бог, му е дал такава власт*“.
28 Тогава те го попитаха: „Какво трябва да правим, за да ни одобрява Бог?“.
29 Исус им отговори: „За да ви одобрява Бог, трябва да вярвате в този, когото е изпратил“.
30 А те му казаха: „Какво чудо ще извършиш, за да го видим и да ти повярваме? Какво ще направиш?
31 Например, прадедите ни ядоха манна в пустинята, точно както е записано: „Той им даде да ядат хляб от небето“.
32 Тогава Исус отговори: „Уверявам ви, че Моисей не ви даде истинския хляб от небето, но сега Баща ми ви го дава.
33 Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света“.
34 Тогава те възкликнаха: „Господарю, винаги ни давай този хляб!“.
35 Исус им каза: „Аз съм хлябът на живота. Който дойде при мен, няма да огладнее, и който вярва в мен, никога няма да ожаднее.
36 Но както ви казах, вие ме видяхте и пак не вярвате.
37 Всички, които ми дава Бащата, ще дойдат при мен и никога няма да отпратя този, който дойде при мен.
38 Защото не слязох от небето да върша своята воля, а волята на този, който ме изпрати.
39 Волята на този, който ме изпрати, е да не изгубя нито един от тези, които ми е дал, но да ги възкреся в последния ден.
40 Волята на Баща ми е всеки, който разпознае Сина и повярва в него, да получи вечен живот, и аз ще го възкреся в последния ден“.
41 Тогава юдеите започнаха да недоволстват заради думите му: „Аз съм хлябът, който слезе от небето“.
42 Те казваха: „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Познаваме и баща му, и майка му. Как така казва, че е слязъл от небето?“.
43 Исус им отговори: „Престанете да недоволствате!
44 Никой не може да дойде при мен, ако не го привлече Бащата, който ме е изпратил, и аз ще го възкреся в последния ден.
45 Пророците са написали: „Всички ще бъдат учени от Йехова*“. Всеки, който слуша Бащата и се учи от него, идва при мен.
46 Това не означава, че някой е видял Бащата. Видял го е само този, който дойде от Бога.
47 Не се съмнявайте: който вярва, ще получи вечен живот.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Прадедите ви ядоха манна в пустинята и все пак умряха.
50 А всеки, който яде от хляба, който слиза от небето, няма да умре.
51 Аз съм хлябът на живота, който слезе от небето. Който яде от този хляб, ще живее вечно. Всъщност хлябът, който ще дам за живота на този свят, е тялото ми“.
52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може този човек да ни даде да ядем тялото му?“.
53 А Исус им каза: „Вярвайте ми, ако не ядете тялото на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да получите живот*.
54 Който яде тялото ми и пие кръвта ми, ще получи вечен живот и ще го възкреся в последния ден.
55 Защото тялото ми е истинска храна и кръвта ми е истинско питие.
56 Който яде тялото ми и пие кръвта ми, остава в единство с мен и аз в единство с него.
57 Както аз живея благодарение на живия Баща, който ме изпрати, така и този, който яде тялото ми, ще живее благодарение на мен.
58 Това е хлябът, който слезе от небето. Той не е като този, който прадедите ви ядоха и все пак умряха. Който яде този хляб, ще живее вечно“.
59 Той каза тези неща, когато поучаваше в една синагога* в Капернаум.
60 Като го чуха, много от учениците му казаха: „Това е шокиращо! Кой може да слуша такива думи?“.
61 Но Исус знаеше, че учениците му недоволстват, и ги попита: „Това пречка ли е за вас?
62 Ами ако видите как Човешкият Син се издига там, където беше преди?
63 Само духът дава живот, хората не могат да се сдобият с него сами*. Думите, които ви казах, са дух и живот.
64 Но някои от вас не вярват“. Исус каза това, защото знаеше отпреди* кои не вярват и кой ще го предаде.
65 И добави: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при мен, ако Бащата не му позволи“.
66 Заради това много от учениците му се върнаха към нещата, които бяха оставили, и спряха да го следват.
67 Исус попита дванайсетте: „Да не искате и вие да си тръгнете?“.
68 Симон Петър му отговори: „Господарю, при кого да отидем? Твоите думи дават вечен живот.
69 Ние повярвахме и знаем, че ти си Святият Син на Бога“.
70 Исус им отговори: „Вас, дванайсетте, не ви ли избрах аз? И все пак един от вас е клеветник*“.
71 Всъщност той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото, макар че беше от дванайсетте, щеше да го предаде.
Бележки под линия
^ Виж Приложение Б14.
^ Букв. „25 или 30 стадии“. Виж Приложение Б14.
^ Или „е сложил своя печат на одобрение върху него“.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „нямате живот в себе си“.
^ Или може би „пред общото събрание“.
^ Букв. „плътта не носи полза“.
^ Букв. „от началото“.
^ Или „дявол“.
