Естир 3:1-15
3 След тези събития цар Асуир възвеличи Аман,+ синът на агагеца+ Амидата, и го издигна на по–висока длъжност,+ като го постави над другите князе, които бяха с него.+
2 И всички служители на царя, които бяха пред царската порта,+ се покланяха пред Аман, като падаха по очи, защото така беше заповядал царят. Но Мардохей не се покланяше пред него, нито падаше по очи.+
3 И служителите на царя, които бяха при царската порта, казваха на Мардохей: „Защо престъпваш царската заповед?“+
4 И те му говореха така всеки ден, но той не ги слушаше. Затова казаха на Аман, за да видят дали на Мардохей ще му бъде позволено да продължава да се държи така,+ понеже Мардохей им беше казал, че е юдей.+
5 Като видя, че Мардохей не му се покланя, нито пада по очи пред него,+ Аман се изпълни с гняв.+
6 Но не му беше достатъчно да вдигне ръка само срещу Мардохей, защото му бяха казали от кой народ е Мардохей. Затова Аман започна да търси начин да унищожи+ народа на Мардохей — всички юдеи, които живееха в царството на Асуир.+
7 През първия месец,+ който е месец нисан, през дванайсетата година+ от управлението на цар Асуир, пред Аман беше хвърлен пур*,+ тоест жребий,+ за всеки ден и за всеки месец, и се падна дванайсетият месец, който е месец адар.+
8 И Аман каза на цар Асуир: „Във всички области на твоето царство+ има един народ, който е разпръснат+ сред другите народи и се държи отделен от тях. Неговите закони се различават от законите на всички други народи и хората му не спазват законите на царя,+ затова не е добре царят да ги остави така.
9 Ако това е волята на царя, нека бъде издадена писмена заповед те да бъдат унищожени. А аз ще дам десет хиляди+ таланта сребро на царските служители,+ така че да бъдат занесени в царската съкровищница.“
10 Тогава царят свали своя пръстен–печат+ от ръката си и го даде на Аман,+ който беше син на агагеца+ Амидата и беше враг на юдеите.+
11 И царят каза на Аман: „Дава ти се всичкото сребро,+ а също и хората от този народ, да постъпиш с тях както искаш.“+
12 Затова през първия месец, на тринайсетия ден от месеца, бяха събрани царските писари+ и беше написано писмо+ според всичко, което Аман заповяда на царските сатрапи*, на управителите на различните области+ и на князете на различните народи — за всяка област с нейните писмени знаци+ и за всеки народ на неговия език. Всичко беше написано от името+ на цар Асуир и беше запечатано с неговия пръстен–печат.+
13 След това писмата бяха занесени от вестоносци+ до всички царски области, за да бъдат унищожени, убити и премахнати всички юдеи — млади и стари, деца и жени — в един ден,+ на тринайсетия ден от дванайсетия месец, който е месец адар,+ и да бъде разграбен имотът им.+
14 И препис от писмото, което трябваше да стане закон+ във всички области,+ беше разпространен сред всички народи, за да се подготвят за този ден.
15 Поради царската заповед вестоносците тръгнаха бързо.+ А законът беше издаден в крепостта Суза.+ И царят и Аман седнаха да пият,+ а сред жителите на град Суза+ настъпи смут.+
Бележки под линия
^ Множественото число на „пур“ е „пурим“. След време Пурим бил наречен еврейският празник, честван през дванайсетия месец от религиозния календар, използван от евреите. Виж Приложение № 17.
