Най–накрая сред малката група мъже настъпва тишина. Може би се чува единствено шепотът на топлия ветрец от Арабската пустиня. Изтощен от дългия разговор, Йов няма какво повече да каже. Представи си как е вперил поглед в тримата си събеседници, Елифаз, Валдад и Софар, и като че ли ги предизвиква да продължат. Но те даже не искат да го погледнат в очите от яд, че остроумните им доводи, „празните им думи“ и обидните им намеци не са подействали. (Йов 16:3) Напротив, Йов е още по–решен да брани неопетнеността си.

Той може би си мисли, че само неопетнеността му е останала. Изгубил е богатството, десетте си деца, подкрепата и уважението на приятелите и съседите си и накрая своето здраве. Кожата му е почерняла от болестта, напукана и покрита с червеи. Дори дъхът му е отвратителен. (Йов 7:5; 19:17; 30:30) Въпреки това нападките на тримата мъже са предизвикали силно възмущение в него. Той е решен да докаже, че не е грешникът, за когото го смятат. С последното си изказване ги е накарал да замлъкнат. Пороят от жестоки думи вече е секнал, но не и болката на Йов. Той все още отчаяно се нуждае от помощ.

Разбираемо е защо Йов не мисли трезво. Той се нуждае от ръководство и поправяне. Има нужда някой искрено да го утеши — нещо, което трябвало да направят тримата му приятели. Изпитвал ли си такава голяма необходимост от ръководство и утеха? Случвало ли се е хора, които си смятал за приятели, да те разочароват? Начинът, по който Йехова Бог помогнал на служителя си, и откликът на самия Йов, може да ти е от полза и да ти вдъхне надежда.

В разказа за Йов изненадващо се появява нов персонаж. Оказва се, че наблизо е стоял друг човек, млад мъж на име Елиу. Той е бил там през цялото време, мълчаливо слушайки разговора на по–възрастните мъже, но чутото никак не му е допаднало.

Елиу бил ядосан на Йов. Болно му било да гледа как този праведен човек се е подвел да обявява „за праведен себе си, а не Бога“. И все пак Елиу истински съчувствал на Йов, защото виждал мъката, искреността и крайната му нужда от любезен съвет и утеха. Нищо чудно, че търпението му към тримата псевдоутешители се изчерпало. Достатъчно ги бил слушал как подкопават вярата на Йов, уронват достойнството му и оспорват неговата неопетненост. И което е по–лошо, от изопачените им разсъждения излизало, че самият Бог е зъл. Думите на Елиу напирали да излязат, и то с основание! (Йов 32:2–4, 18)

Той казал: „Аз съм млад, а вие сте вече на възраст. Затова се възпирах и се страхувах да ви изявя онова, което знам.“ Но повече не можел да мълчи. Елиу добавил: „Дълголетието само по себе си не дава мъдрост и не е достатъчно да си стар, за да отсъждаш правилно.“ (Йов 32:6, 9) После говорил надълго и нашироко, доказвайки истинността на тези думи. Подходът му бил съвсем различен. Елиу уверил Йов, че няма да му говори пренебрежително или да прибавя към болката му. Той зачел достойнството му, като го наричал по име и признал непочтителното отношение на другите мъже. * Елиу казал: „Сега, Йове, моля те чуй думите ми.“ (Йов 33:1, 7; 34:7)

Елиу дал на Йов някои прями съвети: „Чух да казваш ... ‘Аз съм чист и нямам грях, невинен съм, не съм извършил прегрешение. Но Бог намира поводи да ми се противопостави’.“ Елиу преминал директно към същината на проблема с въпроса: „Това ли смяташ за справедливост? Ти каза: ‘Моята праведност превъзхожда Божията.’“ Младият мъж не можел да подмине този начин на мислене и казал: „Не си прав.“ (Йов 33:8–12; 35:2) Елиу знаел, че Йов е гневен заради тежките загуби и несправедливото отношение на фалшивите си приятели, но го предупредил: „Внимавай гневът да не те увлече да запляскаш злорадо с ръце.“ (Йов 36:18)

Преди всичко Елиу говорил в защита на Йехова Бог. Със силни думи той обяснил една важна истина: „Не може истинският Бог да постъпва неправедно и Всемогъщият да върши несправедливост! ... Всемогъщият не изопачава правосъдието.“ (Йов 34:10, 12) Като пример за милостта и справедливостта на Йехова Елиу напомнил на Йов, че Йехова не се намесил и не го наказал за необмислените му и неуважителни думи. (Йов 35:13–15) Вместо да се прави на всезнаещ, Елиу смирено признал: „Бог е по–велик, отколкото можем да проумеем.“ (Йов 36:26)

Макар и прям, Елиу бил любезен. Той говорил за една прекрасна надежда — че един ден Йехова ще възвърне здравето на Йов. Бог щял да каже за лоялния си служител: „Нека плътта му стане по–свежа, отколкото през младостта, нека той се върне в дните на младежката си сила!“ Елиу проявил любезност и като дал възможност на Йов да се изкаже, вместо само да го назидава. Той казал: „Говори, защото твоята праведност ми носи радост.“ (Йов 33:25, 32) Йов обаче мълчал. При такива мили и насърчителни думи вероятно не виждал нужда да се защитава. Може би дори заплакал от облекчение.

От тези двама верни мъже научаваме много. От Елиу разбираме как да съветваме и утешаваме другите. Истинският приятел няма да се въздържи да ти посочи сериозна слабост или да те предупреди, ако си поел по опасен път. (Притчи 27:6) И ние искаме да сме такива приятели за другите, като сме любезни с тях и ги насърчаваме дори когато говорят необмислено. А когато ние се нуждаем от съвет, нека примерът на Йов ни напомня смирено да го чуем, вместо да го отхвърляме. Всички се нуждаем от съвети и поправяне и ако ги приемаме, ще спасим живота си. (Притчи 4:13)

Докато говорел, Елиу често споменавал вятър, облаци, гръмотевици и светкавици. Той казал за Йехова: „Слушайте внимателно тътена на неговия глас.“ Малко след това заговорил за „бурен вятър“. (Йов 37:2, 9) Изглежда, междувременно започнала да се разразява буря. Накрая тя се извила с пълна сила. Тогава станало нещо далеч по–удивително — Йехова проговорил! (Йов 38:1)

Много е успокояващо да стигнеш до тези прекрасни глави от книгата Йов, в които Йехова говори на служителя си. Сякаш вихрушка от истина отвяла празните и лъжливи думи на Елифаз, Валдад и Софар. Едва по–късно Йехова насочил вниманието си към тези мъже. В момента мислел само за Йов; поправил скъпия си служител директно, но любещо, както баща би поправил сина си.

Йехова бил наясно с болката на Йов и му съчувствал, както прави винаги с обичните си деца, когато страдат. (Исаия 63:9; Захария 2:8) Той обаче знаел също, че Йов говори „думи, лишени от знание“, и така всъщност влошава положението си. Затова Йехова го поправил с помощта на редица въпроси. „Къде беше, когато поставих основите на земята? — започнал той. — Кажи ми, ако притежаваш прозрение.“ В зората на сътворението „утринните звезди“, Божиите ангели, издигнали възглас на възхвала за чудесата на творението. (Йов 38:2, 4, 7) Йов, разбира се, не знаел нищо за това.

Йехова продължил да говори за сътворителните си дела. В известен смисъл той дал на Йов кратък урок по природни науки, като астрономия, биология, геология и физика. Йехова споменал доста животни, обитаващи тази част на света по онова време: лъва, гарвана, планинската коза, зебрата, дивия бик, щрауса, коня, сокола, орела, хипопотама и накрая левиатана (вероятно крокодила). Представи си каква привилегия е да присъстваш на лекция за природата, изнесена от Създателя на Вселената! *

Какво искал да постигне Йехова? Йов силно се нуждаел от повече смирение. Като се оплаквал от уж несправедливото отношение на Йехова, Йов само увеличавал болката си и се отдалечавал от любещия си Баща. Затова Бог неколкократно го питал къде бил, когато тези чудни неща станали, и можел ли да храни или да владее Божиите създания. Ако Йов нямал власт дори над най–обикновените творения на Йехова, как си позволявал да съди Създателя?! Нима мислите и делата на Йехова не превъзхождали неизмеримо ограничените представи на Йов?

От думите на Йехова личала също силната му любов. Сякаш Йехова казвал на Йов: „Синко, щом мога да създам тези неща и да се грижа за тях, мислиш ли, че няма да се погрижа и за тебе? Бих ли те изоставил, бих ли ти отнел децата, всичко, което ти носи сигурност, и здравето ти? Не съм ли единственият, който може да ти възстанови загубеното и да излекува раните ти?“

Йов отговорил само два пъти на прозорливите въпроси на Йехова. Той не спорил, нито се оправдавал; смирено признал колко ограничено било познанието му и се разкаял за необмислените си думи. (Йов 40:4, 5; 42:1–6) Това е чудесен пример за вярата на Йов. След всичко преживяно той продължавал да проявява изключителна вяра. Приел поправянето от Йехова и променил нагласата си. Примерът му може да ни накара да се запитаме: „Достатъчно смирен ли съм да приема съвет и поправяне?“ Всички се нуждаем от такава помощ. Като я приемаме, подражаваме на вярата на Йов.

После Йехова предприел действия да утеши Йов. Той се обърнал към Елифаз, очевидно защото бил най–възрастният от тримата т.нар. утешители, и казал: „Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не говорихте истината за мене, за разлика от моя служител Йов.“ (Йов 42:7) Помисли върху тези думи. Дали Йехова имал предвид, че всичко, което казали тримата мъже, било погрешно или че всички думи на Йов били точни? Разбира се, че не. * Но имало огромна разлика между Йов и неговите обвинители. Йов бил съкрушен от мъка и обезсърчен от нападките им. Така че е разбираемо защо понякога говорил прибързано. От друга страна, Елифаз и двамата му приятели не изпитвали същите трудности. Тъй като вярата им била слаба, те говорили съзнателно и надменно. Не само че нападнали невинен човек, но което е по–лошо, представили Йехова в погрешна светлина — като суров и дори зъл Бог!

Нищо чудно тогава, че Йехова им потърсил сметка. Те трябвало да принесат седем бика и седем овена, което не било нещо дребно. По–късно според Моисеевия закон първосвещеникът трябвало да принесе бик, ако със свой грях е навлякъл вина на целия народ. (Левит 4:3) Бикът бил най–скъпата животинска жертва. Нещо повече, Йехова казал, че ще приеме приноса на мъжете само ако преди това Йов се помоли за тях. * (Йов 42:8) Какво ли облекчение изпитал Йов да бъде реабилитиран от своя Бог и да види как Неговата справедливост възтържествува!

Йехова бил уверен, че служителят му ще направи каквото се очаква от него и ще прости на тези мъже, които толкова го били наранили. И Йов не разочаровал Баща си. (Йов 42:9) Послушанието му било най–голямото доказателство за неговата неопетненост, далеч по–красноречиво от думите. Благодарение на него той получил най–големите благословии в живота си.

Йехова проявил нежна привързаност и милост към Йов. (Яков 5:11) Как? Той възстановил здравето му. Представи си как се почувствал Йов, виждайки, че плътта му става „по–свежа, отколкото през младостта“, точно както предвидил Елиу. Най–накрая семейството и приятелите му се събрали около него, съчувствали му и му донесли дарове. Йехова му възвърнал богатството, като му дал двойно повече от преди. А какво да кажем за най–дълбоката рана на Йов — загубата на децата му? Той и съпругата му изпитали известна утеха, след като им се родили още десет деца. Йехова също чудодейно удължил живота на Йов. Той живял още 140 години и видял четири поколения свои потомци. В разказа четем: „И Йов умря в дълбока старост, удовлетворен от живота.“ (Йов 42:10–17) В рая Йов и скъпата му съпруга ще са отново заедно със семейството си, включително с десетте деца, които Сатана им отнел. (Йоан 5:28, 29)

Защо Йехова възнаградил толкова богато Йов? Библията отговаря: „Чухте за издръжливостта на Йов.“ (Яков 5:11) Той понесъл повече трудности, отколкото много от нас могат да си представят. Думата „издръжливост“ говори за нещо повече от преживяване на изпитанията. Йов издържал, запазвайки непокътнати вярата и любовта си към Йехова. Вместо да се огорчи, той бил готов да прости дори на онези, които умишлено го наранили. Йов също не се отказал от прекрасната си надежда и от неопетнеността си, своето най–ценно притежание. (Йов 27:5)

Всеки от нас се нуждае от издръжливост. Можем да сме сигурни, че Сатана ще се опита да ни обезсърчи, както направил с Йов. Но ако издържаме с вяра, оставаме смирени, прощаваме с готовност на другите и сме решени да пазим неопетнеността си, ние също ще се държим за скъпоценната си надежда. (Евреи 10:36) Нищо няма да ядоса повече Сатана или да зарадва повече любящото сърце на Йехова от усилията ни да подражаваме на вярата на Йов!