Какво казва Библията за постенето?
Отговорът на Библията
В библейски времена постенето било приемливо за Бога само когато се правело с правилните подбуди. Иначе той не го одобрявал. Библията обаче нито заповядва да се пости днес, нито забранява.
Кога някои библейски личности постели?
Когато търсели помощ и ръководство от Бога. Хората, които пътували за Йерусалим, постели, за да покажат, че искрено искат Божията помощ. (Ездра 8:21–23) Павел и Варнава понякога постели, когато назначавали старейшини в сбора. (Деяния 14:23)
Когато искали да се съсредоточат върху Божието намерение. След покръстването си Исус постил 40 дни, за да се подготви за поверената му от Бога задача. (Лука 4:1, 2)
Когато искали да покажат разкаяние за минали грехове. Чрез пророк Йоил Бог казал на неверните израилтяни: „Върнете се при мене с цялото си сърце, като постите, плачете и ридаете!“ (Йоил 2:12–15)
Когато отбелязвали Деня на изкуплението. Законът, който Бог дал на израилтяните, включвал заповедта да постят в Деня на изкуплението. a (Левит 16:29–31) Това действие било подходящо, защото им напомняло, че са несъвършени и се нуждаят от Божията прошка.
Кои са някои погрешни подбуди да се пости?
Да впечатлим другите. Исус учил, че постенето по религиозни причини трябва да е личен въпрос, само между човека и Бога. (Матей 6:16–18)
Да покажем, че сме праведни. Постенето не ни издига над другите в морално или духовно отношение. (Лука 18:9–14)
Да се опитаме да изкупим умишлени грехове. (Исаия 58:3, 4) Бог приемал само постене, придружено от послушание и искрено разкаяние за извършените грехове.
Да изпълним религиозна традиция. (Исаия 58:5–7) Бог е като родител, на когото не му е приятно децата му да проявяват любов към него само по задължение, а не от сърце.
Изискване за християните ли е постенето?
Не. Бог изисквал израилтяните да постят в Деня на изкуплението, но това било прекратено, когато Исус осигурил пълно изкупление на греховете на разкайващите се хора. (Евреи 9:24–26; 1 Петър 3:18) Християните не са под Моисеевия закон, част от който бил Денят на изкуплението. (Римляни 10:4; Колосяни 2:13, 14) Така че всеки може да реши дали да пости, или не. (Римляни 14:1–4)
Християните разбират, че постенето не е основното нещо в поклонението им. Библията не свързва постенето с щастието. От друга страна, истинското поклонение носи радост, която е в хармония с личността на Йехова, „щастливия Бог“. (1 Тимотей 1:11; Еклисиаст 3:12, 13; Галатяни 5:22)
Погрешни схващания за библейския възглед за постенето
Погрешно схващане: Апостол Павел насърчил женените християни да постят. (1 Коринтяни 7:5, „Синодално издание на Библията“)
Факт: Най–старите библейски ръкописи не споменават постенето в 1 Коринтяни 7:5. b Явно преписвачите на Библията са добавили идеята за пост не само тук, но и в Матей 17:21; Марко 9:29 и Деяния 10:30. В повечето съвременни преводи на Библията в тези стихове не се споменава постене.
Погрешно схващане: Християните трябва да постят в чест на 40–те дни, в които Исус постил в пустинята след покръстването си.
Факт: Исус никога не е заповядвал такова нещо, нито някъде в Писанието пише първите християни да са го правили. c
Погрешно схващане: Християните трябва да постят, когато честват годишнината от смъртта на Исус.
Факт: Исус не заповядал на учениците си да постят по този повод. (Лука 22:14–18) Наистина казал, че те ще постят след смъртта му, но това не било заповед, а просто обяснение какво ще се случи. (Матей 9:15) В Библията пише, че ако някой бил гладен, трябвало да яде в дома си преди честването на Възпоменанието на Исусовата смърт. (1 Коринтяни 11:33, 34)
a В Левит 16:29, 31 Бог казал на израилтяните „да смирят душите си“ в Деня на изкуплението. Смята се, че този израз се отнася за постенето. (Исаия 58:3) Затова в „Превод на съвременен английски“ стихът е предаден така: „Не бива да ядете, за да покажете разкаяние за греховете си.“
b Виж A Textual Commentary on the Greek New Testament, by Bruce M. Metzger, Third Edition, page 554.
c Относно историята на 40–дневните Велики пости в „Нова католическа енциклопедия“ (второ издание, т. 8, стр. 468) се казва: „През първите три века постът, предхождащ Пасхата [Великден], траел най–много една седмица, обикновено един или два дни. ... Първото споменаване на 40–дневен пост е в петото правило на Никейския събор (325 г.), макар че някои учени не са сигурни дали това се отнася за Великите пости.“