В библейски времена постенето било приемливо за Бога само когато се правело с правилните подбуди. Иначе той не го одобрявал. Библията обаче нито заповядва да се пости днес, нито забранява.

•   Когато търсели помощ и ръководство от Бога. Хората, които пътували за Йерусалим, постели, за да покажат, че искрено искат Божията помощ. (Ездра 8:21–23) Павел и Варнава понякога постели, когато назначавали старейшини в сбора. (Деяния 14:23)

•   Когато искали да се съсредоточат върху Божието намерение. След покръстването си Исус постил 40 дни, за да се подготви за поверената му от Бога задача. (Лука 4:1, 2)

•   Когато искали да покажат разкаяние за минали грехове. Чрез пророк Йоил Бог казал на неверните израилтяни: „Върнете се при мене с цялото си сърце, като постите, плачете и ридаете!“ (Йоил 2:12–15)

•   Когато отбелязвали Деня на изкуплението. Законът, който Бог дал на израилтяните, включвал заповедта да постят в Деня на изкуплението. a (Левит 16:29–31) Това действие било подходящо, защото им напомняло, че са несъвършени и се нуждаят от Божията прошка.

•   Да впечатлим другите. Исус учил, че постенето по религиозни причини трябва да е личен въпрос, само между човека и Бога. (Матей 6:16–18)

•   Да покажем, че сме праведни. Постенето не ни издига над другите в морално или духовно отношение. (Лука 18:9–14)

•   Да се опитаме да изкупим умишлени грехове. (Исаия 58:3, 4) Бог приемал само постене, придружено от послушание и искрено разкаяние за извършените грехове.

•   Да изпълним религиозна традиция. (Исаия 58:5–7) Бог е като родител, на когото не му е приятно децата му да проявяват любов към него само по задължение, а не от сърце.

 Не. Бог изисквал израилтяните да постят в Деня на изкуплението, но това било прекратено, когато Исус осигурил пълно изкупление на греховете на разкайващите се хора. (Евреи 9:24–26; 1 Петър 3:18) Християните не са под Моисеевия закон, част от който бил Денят на изкуплението. (Римляни 10:4; Колосяни 2:13, 14) Така че всеки може да реши дали да пости, или не. (Римляни 14:1–4)

 Християните разбират, че постенето не е основното нещо в поклонението им. Библията не свързва постенето с щастието. От друга страна, истинското поклонение носи радост, която е в хармония с личността на Йехова, „щастливия Бог“. (1 Тимотей 1:11; Еклисиаст 3:12, 13; Галатяни 5:22)

 Погрешно схващане: Християните трябва да постят, когато честват годишнината от смъртта на Исус.

 Факт: Исус не заповядал на учениците си да постят по този повод. (Лука 22:14–18) Наистина казал, че те ще постят след смъртта му, но това не било заповед, а просто обяснение какво ще се случи. (Матей 9:15) В Библията пише, че ако някой бил гладен, трябвало да яде в дома си преди честването на Възпоменанието на Исусовата смърт. (1 Коринтяни 11:33, 34)