Съкровищата на най–голямото езеро в Централна Америка
Съкровищата на най–голямото езеро в Централна Америка
МАКАР и малка по площ, Никарагуа се слави с най–големия вътрешен воден басейн в Централна Америка — езерото Никарагуа. Интересно е да се отбележи, че това езеро е може би единственото сладководно езеро, в което се срещат океански видове риба като акула, риба меч и тарпон. Учените смятат, че в миналото този воден басейн е бил залив на Тихия океан, но вследствие на вулканична дейност се е отделил от него. Водите на езерото загубили солеността си, а рибите се приспособили към новата си среда.
Езерото, което е с дължина около 160 километра и с ширина 70 километра в най–широката си част, е разположено на около 30 метра надморска височина. В него има повече от 400 острова, като около 300 от тях са струпани около полуостров Асесе в близост до град Гранада в северната част на езерото. Те са наречени островите на Гранада.
Най–големият остров е Ометепе, разположен в централната част на езерото. Дълъг около 25 километра и широк 13 километра, Ометепе представлява два вулкана, свързани посредством провлак. Внушителният симетричен конус на по–високия вулкан Консепсион се извисява на 1610 метра над езерото. Този действащ вулкан заема почти цялата северна част на острова. Другият вулкан е угасналият Мадера, който е висок 1394 метра. Покрит с гъста растителност, този вулкан крие в кратера си обвито в мъгла езеро.
Езерото Никарагуа е една от природните забележителности в страната. То привлича туристите със своята тропическа красота и множество останки от древни цивилизации. Но езерото Никарагуа пази и други съкровища.
Селище във водата
Островите на Гранада се отличават с голямо разнообразие на тропически растителни и животински видове. Екзотични цветя цъфтят в гъстите гори, които покриват почти всеки от тези вулканични острови. Край брега могат да се видят красиви водни птици като малката синя чапла, голямата чапла, орела рибар, змиешийката и корморана. От огромните дървета в крайните части на джунглата висят гнезда на големи кафяви птици, наречени оропендоли, и се поклащат несигурно от бриза, подухващ от езерото.
Някои от островите са населени. Там се намират домовете на местните рибари и вилите на богатите. Има също училища и гробище, както и ресторанти и барове.
Архипелагът е същинско селище във водата.Всяка сутрин покрай островите минава лодка, боядисана в синьо и бяло, която отвежда децата до училище. До островите спира и едно кану, приличащо на плаващ магазин, от което се продават плодове и зеленчуци. Мъже, които хвърлят рибарските си мрежи, и жени, които перат дрехи в езерото, са обичайна гледка по тези места.
Местните Свидетели на Йехова също са много заети. Те пътуват с лодки до островите, за да споделят с хората добрата новина за Божието Царство. (Матей 24:14) Поради необичайното разположение на областта обаче възникна един проблем. Липсваше подходящо място, където да се провеждат събранията за изучаване на Божието Слово, Библията. В подчинение на библейската заповед да не „пренебрегваме общите ни събирания“ Свидетелите намериха остроумно решение на проблема. Те построиха първата плаваща Зала на Царството в Никарагуа. (Евреи 10:25)
Плаваща Зала на Царството
През ноември 2005 г. двама брачни партньори Свидетели на Йехова, които са целодневни служители, се преместиха на островите на Гранада. Няколко месеца по–късно, след като поканиха местните жители на годишното честване на Възпоменанието на смъртта на Христос, те бяха приятно изненадани, че на този празник присъстваха 76 души. Това ясно им показа, че е необходимо в областта редовно да се провеждат християнски събрания. Тъй като беше трудно да намерят подходящо място за такива събрания, пионерите решиха да направят нещо друго — да построят плаваща Зала на Царството, която да бъде теглена на буксир до удобни за хората места.
Въпреки че никога преди не бяха проектирали или правили плавателен съд, тези находчиви съпрузи се заеха с построяването на залата. Заедно с още шест души те работеха по проекта един месец. Новото място за събранията представляваше един сал, направен от заварени една за друга рамки от стоманени тръби, между които бяха сложени дванайсет сто и петдесет литрови варела, пълни със сгъстен въздух, за да не потъват. Подът беше от шперплат, а покривът от брезент. Работниците се молеха всяка вечер, защото не бяха сигурни дали залата ще може да плава. Но те успяха!
На 10 юни 2006 г. беше проведено първото публично събрание в новата Зала на Царството. На следващия ден залата беше преместена от другата страна на архипелага, с цел хората там да посетят същото събрание. Общият брой на присъстващите на двете събрания беше 48 души, въпреки че някои от тях трябваше да вървят пеш повече от половин час през джунглата. Всички те се радваха, че имат свое място за поклонение.
Събранията в тази Зала на Царството несъмнено имат своите особености. По време на доклада слушателите чуват шума от плискащите се в скалите вълни, а понякога и далечни крясъци на маймуни. Скоро жителите на островите свикнаха да виждат залата и махаха с ръце, когато тя беше премествана от едно място на друго. Всяка седмица повече от 20 души идват в плаващата Зала на Царството, за да се радват на християнско общуване и библейско обучение. Само какво съкровище се оказа тази зала!
Остров Ометепе
На около 50 километра на юг от Гранада се намира остров Ометепе. Поради красивата природа и плодородната почва островът винаги е бил предпочитано място за живеене. Всъщност най–ранните следи от земеделие в Никарагуа са открити именно тук. Днес остров Ометепе изхранва около 42 000 жители, които се занимават с риболов и отглеждане на царевица, банани, кафе и други култури. На този остров също се срещат голям брой животински видове. Тук обитават ята папагали, издаващи пронизителни крясъци, любимите на мнозина белоглави маймуни капуцин и големи сойки, които прехвърчат толкова бързо, че между дърветата се виждат единствено синьо–белите им пера.
Възвестителите на добрата новина за Божието Царство често посещават жителите на Ометепе. От 8 души, които се покръстиха през 1966 г., броят на Свидетелите на острова нарасна на 183 души в 4 процъфтяващи сбора. Всеки сбор има собствена Зала на Царството на удобно място. Днес съотношението между Свидетелите и жителите на острова е 1 към 230.
През годините Свидетелите на Йехова в Ометепе се сблъскваха с различни трудности. Например през 1980 г. противници изгориха Залата на Царството в Мерида. През 1984 г. там беше построена друга зала, която беше използвана до 2003 г., когато за радост на 60 членове на местния сбор беше построена красива нова Зала на Царството.
Залата на Царството в Мойогалпа беше построена така, че в нея да се провеждат и по–големи събирания, когато е необходимо. Покривът се удължава от задната страна на залата и под него се построява подиум. Пред подиума до края на имота се подреждат местата за сядане, над които се поставя сенник. Периодично за конгресите тук се събират местните Свидетели и техните приятели, които живеят по бреговете на езерото. По време на тези събирания езерото Никарагуа е удобно място за покръстване на новите ученици на Исус Христос. (Матей 28:19)
Дали богатството на езерото ще бъде опазено?
Вероятно поради големите размери на езерото Никарагуа винаги се е смятало, че е невъзможно да му бъде нанесена трайна вреда. Но днес то се нуждае от защита. Водите му биват замърсявани от земеделската и индустриална дейност, както и от седиментните отлагания в резултат на обезлесяването.
Бъдещето ще покаже дали усилията на местните жители и на правителството ще подобрят ситуацията. Дори и това да не се случи, Създателят ще се погрижи за това всички богатства на земята, включително кристалните езера, прекрасните острови и удивителният животински свят, да бъдат запазени като наследство за послушните хора. Библията казва: „Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея до века.“ (Псалм 37:29)
[Снимка на страница 26]
Плаваща Зала на Царството, в която се провеждат библейски събрания