Вестителите на Царството съобщават

Неговите духовни нужди бяха удовлетворени

КИПЪР е остров в североизточния край на Средиземно море. В библейски времена Кипър бил известен с добива на мед и висококачествен дървен материал. Павел и Варнава известявали добрата новина за Царството там по време на своето първо мисионерско пътуване. (Деяния 13:4–12) Днес добрата новина все още има положително влияние върху живота на много кипърци. Безспорно това е истина и за Лукас, който е на около 40 години. Той разказва:

„Роден съм в семейство със седем деца, във ферма за едър добитък. От ранно детство имах влечение към четенето. Любимата ми книга беше едно издание в джобен формат на Християнските гръцки писания. Когато бях на десет години, заедно с някои приятели сформирахме малка група за изучаване на Библията. Но тя не просъществува дълго, защото някои от по–възрастните хора в селото ни наричаха еретици.

По–късно, докато ходех на училище в Съединените щати, се запознах с хора с много разнообразен религиозен произход. Това запали отново желанието ми за духовни неща. Прекарвах много дни в университетската библиотека, като изследвах различни религии. Посетих също така много църкви, но въпреки усилията си, все още не бях духовно удовлетворен.

След като завърших образованието си, се завърнах в Кипър и започнах работа като директор на медицинска лаборатория. Един възрастен мъж на име Андонис — един от Свидетелите на Йехова — използува възможността да ме посети на работното ми място. Но неговите посещения не останаха незабелязани от гръцката православна църква.

Скоро един теолог дойде да ме види и ме разколеба относно разговорите със Свидетелите на Йехова. Тъй като от дете бях учен, че гръцката православна църква поучава истината, аз се поддадох, престанах да се срещам с Андонис и започнах да обсъждам Библията с теолога. Посетих също така много манастири в Кипър. Пътувах дори до северна Гърция и посетих планината Атон, която е смятана за най–святата планина в православния християнски свят. Въпреки това моите библейски въпроси оставаха без отговор.

Тогава се помолих на Бога да ми помогне да намеря истината. Скоро след това Андонис отново дойде да ме посети на работното ми място и аз почувствувах, че това беше отговор на моята молитва. Така че престанах да се виждам с теолога и започнах да изучавам Библията с Андонис. Продължих да напредвам и през октомври 1997 г. символизирах своето отдаване на Йехова чрез покръстване във вода.

Съпругата ми и двете ни по–големи дъщери — на 14 и на 10 години по това време — първоначално се противопоставяха. Но поради доброто ми поведение съпругата ми реши да посети едно събрание в Залата на Царството. Силно впечатление ѝ направиха любезността на Свидетелите и личният интерес, който те проявиха. Особено силно впечатление ѝ направи начинът, по който те използуваха Библията. Вследствие на това моята съпруга и двете ни по–големи дъщери приеха да изучават Библията със Свидетелите на Йехова. Представете си моята радост, когато трите бяха покръстени на Областния конгрес „Божието пророческо слово“ през 1999 г.!

Да, моето търсене на истината беше удовлетворено. Сега цялото ни семейство — съпругата ми и четирите ни деца — е обединено в чистото поклонение на Йехова.“