НА 17 декември 2010 г. търпението на Мохамед Буазизи се изчерпало. Този 26–годишен уличен търговец от Тунис бил отчаян, тъй като не можел да си намери по–добра работа. Освен това корумпирани чиновници очаквали да получат подкуп от него. Същата сутрин инспектори конфискували стоката му от круши, банани и ябълки. Когато взели везната му, той се възпротивил и според някои очевидци една полицайка го зашлевила.

Унизен и разгневен, Мохамед отишъл да се оплаче в общината, но никой не му обърнал внимание. Пред сградата той викал: „Как очаквате да изкарвам прехраната си?“ След като се залял със запалима течност, той драснал клечката. Три седмици по–късно умрял от изгарянията си.

Отчаяната постъпка на Мохамед Буазизи оказа въздействие на хората не само в Тунис. За мнозина действията му са искрата, която запали революцията, свалила режима в страната. Скоро протестите се пренесоха и в други арабски държави. През 2011 г. Европейският парламент удостои Буазизи и още четирима души с наградата за свобода на мисълта „Сахаров“, а вестник „Таймс“ го определи за личност на годината.

Както личи от този пример, протестите притежават голяма сила. Но какво предизвика някои от протестите напоследък? И съществува ли алтернатива?

Много от протестите са започнали заради следните причини:

• Недоволство от социалните условия. Когато смятат, че управляващите и икономическата система служат на интересите им, хората не протестират, а търсят правата си по установения ред. От друга страна, когато изглежда, че тези структури са корумпирани и облагодетелстват само определена група, в обществото се поражда напрежение.

• Повод. Често поради дадено събитие хората спират да се примиряват и предприемат действия. Например случаят с Мохамед Буазизи отприщи вълна от протести в Тунис. В Индия гладната стачка срещу корупцията, организирана от активиста Анна Хазаре, предизвика масови протести на поддръжниците му в 450 населени места.

Както било записано отдавна в Библията, живеем в свят, в който „човек владее над човека за негова вреда“. (Еклисиаст 8:9) Днес корупцията и несправедливостта са далеч по–разпространени. Наистина, хората все по–ясно виждат, че политическата и икономическата система предават доверието им. В днешно време посредством смартфоните, интернет и 24–часовите новинарски емисии събития дори в отдалечени райони намират отзвук в много места по света.

Поддръжниците на гражданските протести твърдят, че по този начин се постига следното:

• Облекчение за бедните. След протестите срещу жилищните наеми по време на Голямата депресия през 30–те години на миналия век в Чикаго (щата Илинойс) властите спрели да изгонват хората от домовете им и уредили някои от протестиращите да започнат работа. След подобни протести в Ню Йорк над 77 000 семейства били върнати в домовете си.

• Постигане на справедливост. В САЩ през 1955–1956 г. бойкотът на градския транспорт в Монтгомъри (щата Алабама) довел до отмяна на закона за сегрегацията в автобусите.

• Прекратяване на строителни проекти. През декември 2011 г. десетки хиляди стачкуваха срещу изграждането на електроцентрала на въглища край Хонг Конг поради опасения от  замърсяване. Впоследствие проектът беше отменен.

Разбира се, протестиращите не винаги постигат целите си. Например управниците може да ги накажат, вместо да удовлетворят исканията им. Наскоро президентът на държава от Близкия изток каза, че протестното движение в страната „трябва да бъде смазано с железен юмрук“, вследствие на което хиляди загинаха.

Дори и демонстрантите да постигнат целите си, след това неминуемо възникват нови проблеми. Мъж, който помогнал да бъде свален от власт политически водач на африканска държава, каза за списание „Тайм“ относно новия режим: „Тази утопия бързо се превърна в хаос.“

Много видни личности смятат, че е техен морален дълг да се борят срещу потискащите режими. Например през 1985 г. покойният Вацлав Хавел, бивш президент на Чехия, който прекарал години в затвора заради дейността си в защита на човешките права, писал следното: „Единственото, което може да жертва [дисидентът], за да защити каузата си, е своят живот.“

Думите на Хавел сякаш предвещали отчаяните действия на Мохамед Буазизи и други като него. Наскоро в  азиатска държава, десетки се самозапалиха в знак на протест срещу религиозното и политическото потисничество. Описвайки чувствата на онези, които прибегнали до подобни крайни действия, един мъж казал за списание „Нюзуик“: „Ние нямаме оръжие. Не искаме да нараняваме никого. Какво друго може да се направи?“

Библията предлага решение на проблема с несправедливостта, корупцията и потисничеството. Тя говори за управление, установено от Бога в небето, което ще премахне политическите и икономическите системи, заради които възникват протести. Пророчеството относно този, който ще е начело на това управление, гласи: „Той ще избави бедния, който вика за помощ, угнетения и всеки човек, който няма помощник. Ще откупи душата им от потисничество и насилие.“ (Псалм 72:12, 14)

Свидетелите на Йехова вярват, че Божието Царство е единствената надежда за мирен свят. (Матей 6:9, 10) Затова те не участват в протести. Разумно ли е да вярваме, че Божието управление ще премахне причините за протестите? За някои може да не е така, докато много други са изградили вяра в Божието управление. Защо и ти не се убедиш сам?