СМЯТАШ ли, че родителите ти те затрупват с прекалено много правила? Искало ли ти се е да се измъкнеш незабелязано от къщи или да излъжеш за някоя постъпка? Ако е така, сигурно се чувстваш като едно момиче, което се оплаква, че родителите му се държат твърде покровителствено. То казва: „Трябва да ме оставят да дишам спокойно!“

Твоите родители или настойници навярно установяват правила, които да спазваш. Тези правила може да се отнасят за писането на домашните, за домакинските ти задължения или за вечерния ти час, както и да включват ограничения за говоренето по телефона, гледането на телевизия или използването на компютъра. Те може да се простират и извън границите на дома ти по отношение на поведението ти в училище и избора ти на приятели.

На много младежи им се случва често да нарушават правилата на родителите си. Близо две трети от анкетираните при едно проучване споделят, че са били наказвани за нарушаване на правилата, което е и най–честата причина за наказание.

Повечето младежи все пак признават, че има нужда от известни правила, за да не настъпи пълен хаос. Но ако правилата наистина са необходими, защо някои от тях са толкова неприятни? Ако се чувстваш притиснат от изискванията, които твоите родители ти поставят, как можеш да подобриш нещата?

„Как да накарам родителите си да разберат, че вече не съм дете и че трябва да ми дават известна свобода като на възрастен човек?“ — пита една девойка на име Емили. Дали и ти си изпитвал същото? Подобно на Емили може би се дразниш от правилата, защото смяташ, че родителите ти се отнасят  към тебе като към някакво бебе. Разбира се, те вероятно виждат нещата по–различно. Навярно смятат, че само така ще те предпазят и ще те подготвят за отговорностите, които те очакват в живота.

Дори да имаш известна свобода, може да ти се струва, че правилата вкъщи не се променят като ставаш по–голям. Това може да е особено неприятно, ако братята и сестрите ти сякаш се радват на по–малко ограничения. Младата Марси споделя: „На седемнайсет съм, а имам ранен вечерен час. Наказват ме да си стоя вкъщи всеки път, когато сбъркам, докато брат ми не е имал вечерен час на моята възраст и не са го наказвали така.“ Спомняйки си младежките си години, Матю казва за по–малката си сестра и за братовчедките си: „На момичетата винаги им се разминаваше!“

Може би копнееш за живот без надзора на родителите си. Но наистина ли ще ти бъде по–добре без ограничения? Сигурно познаваш младежи на твоята възраст, които могат да стоят до колкото решат, да носят каквото им харесва и да излизат с приятели когато и където си поискат. Може би родителите им са просто твърде заети, за да се интересуват от това какво правят децата им. Във всеки случай подобен подход към възпитанието на децата не носи добри резултати. (Притчи 29:15) Липсата на любов, която виждаш в света днес, до голяма степен се дължи на факта, че той е изпълнен с егоцентрични хора, много от които са израснали в дом без правила. (2 Тимотей 3:1–5)

Един ден може да гледаш по–различно на отсъствието на правила. Било проведено проучване сред млади жени, които са израснали в семейство без правила и без почти никакъв родителски надзор. Нито една от анкетираните не смятала отсъствието на възпитание за нещо хубаво. Напротив, за тях това показвало липса на загриженост или на компетентност от страна на родителите им.

Вместо да завиждаш на младежите, които могат да правят каквото си поискат, се опитай да гледаш на правилата като на доказателство за любовта и загрижеността на родителите ти. Като ти поставят разумни ограничения, те подражават на Йехова Бог, който казал на своя народ: „Аз ще те вразумя, и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми.“ (Псалм 32:8)

Може би обаче правилата ти се струват твърде строги. Ако е така, разгледай някои  стъпки, които можеш да предприемеш, за да направиш живота си вкъщи по–приятен.

Независимо дали искаш да имаш повече свобода, или просто да не се ядосваш толкова от онова, което ти е позволено засега, разковничето се крие в доброто общуване. Може би ще кажеш: „Опитвал съм се да говоря с родителите си и просто не става!“ Тогава се запитай: „Мога ли да се науча да общувам по–добре?“ Доброто общуване е от съществено значение и може да ти помогне (1) да постигнеш това, което искаш, или (2) да разбереш по–добре защо родителите ти отказват да изпълнят някое твое желание. Ако искаш към тебе да се отнасят като към голям човек, е разумно да се научиш да общуваш като такъв.

Научи се да владееш чувствата си. В Библията се казва: „Безумният изригва целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.“ (Притчи 29:11) Доброто общуване не означава само да се оплакваш. Така само може да си изпросиш поредното мъмрене. Затова недей да хленчиш, да се цупиш или да избухваш гневно като дете. Колкото и да ти се иска да блъскаш вратите или да ходиш ядосано из къщата, когато родителите ти не ти позволят нещо, подобно поведение вероятно само ще доведе до повече правила, а не до повече свобода.

Опитай се да разбереш гледната точка на родителите си. Трейси, двайсетгодишна християнка от семейство с един родител, е установила, че това може да помогне. Тя казва: „Опитвам се да разбера какво цели майка ми със своите правила. Тя иска да ми помогне да стана по–добър човек.“ (Притчи 3:1, 2) Ако имаш предвид загрижеността на родителите си, ще можеш да им обясниш по–добре своята гледна точка. Да предположим например, че те не искат да те пуснат на някакво събиране. Вместо да спориш с тях, може да ги попиташ: „А ако някой зрял и отговорен приятел дойде с мене?“ Може би родителите ти няма винаги да изпълняват желанията ти, но ако разбираш притесненията им, ще ти е по–лесно да им предложиш приемлива алтернатива.

Спечели доверието на родителите си. Да спечелиш доверието на родителите си е като да трупаш пари в банкова сметка. Можеш да изтеглиш само това, което вече си вложил. Ако надвишиш лимита си, ти налагат глоба, а многократното надвишаване на лимита води до пълно закриване на сметката. Извоюването на нова привилегия е като теглене на пари от сметката — може да бъде одобрено само ако си доказал, че си отговорен човек.

Имай реалистични очаквания. Родителите ти имат отговорността да упражняват разумен контрол над действията ти. Затова в Библията се говори за ‘заповедта на баща ти’ и ‘наставлението на майка ти’. (Притчи 6:20) Но не трябва да смяташ, че правилата ще провалят живота ти. Тъкмо обратното — ако се покоряваш на родителите си, Йехова обещава в дългосрочен план „да ти е добре“. (Ефесяни 6:1–3)