В БИБЛЕЙСКИ времена управителите поддържали домакинството или собствеността на друг човек. Еврейската и гръцката дума, преведени като „управител“, понякога може да се отнасят за надзорник или домоуправител.

Когато бил роб в Египет, синът на патриарха Яков Йосиф станал управител в дома на египетския си господар. Всъщност господарят оставил „в ръцете на Йосиф всичко“, каквото притежавал. (Бит. 39:2–6) По–късно, когато станал могъщ владетел в Египет, самият Йосиф назначил управител на дома си. (Бит. 44:4)

В дните на Исус земевладелците често живеели в градове, далече от обработваемите си земи. Затова назначавали управители да надзирават стопанските им работници.

Кой бил годен за длъжността на управител? Според римския писател от I в. Колумела робът, назначен за надзорник, или управител, трябвало да е „човек с богат опит“. Трябвало да притежава „такива качества, че да упражнява властта си без мекушавост и жестокост“. Колумела добавил: „Най–важното изискване е да не си мисли, че знае това, което всъщност не знае, и винаги да е готов да се учи.“

Божието Слово използва ролята на управителя, за да илюстрира някои от дейностите в християнския сбор. Например апостол Петър насърчава християните да използват дадените си от Бога способности, за да служат „един на друг, като добри управители на Божията незаслужена милост“. (1 Пет. 4:10)

Самият Исус използвал притча за управител, която е записана в Лука 16:1–8. Освен това в пророчество за знака на присъствието си като Цар Исус уверил своите ученици, че ще назначи „верен и разумен роб“ или „верен управител“. Главната задача на този управител щяла да бъде редовно да осигурява духовна храна на Христовите последователи във времето на края. (Мат. 24:45–47; Лука 12:42) Благодарни сме, че можем да получаваме укрепващите вярата издания, които са подготвени от верния управител и са на разположение в цял свят.