Когато Исус, Петър, Яков и Йоан слизат от планината, виждат голямо множество. Но нещо не е наред. Около учениците са се насъбрали книжници и спорят с тях. Хората са развълнувани да видят Исус и се затичват да го поздравят. „За какво спорите с тях?“ — пита той. (Марко 9:16)

Един мъж от множеството коленичи пред Исус и обяснява: „Учителю, доведох сина си при тебе, защото в него има дух, причиняващ немота. Където и да го прихване, го хвърля на земята и на устата му излиза пяна, той скърца със зъби и губи сили. И аз казах на учениците ти да го изгонят, но не можаха.“ (Марко 9:17, 18)

Очевидно книжниците нападат учениците, защото не могат да излекуват момчето, и може би се присмиват на опитите им. Затова, вместо да отговори на отчаяния баща, Исус се обръща към множеството: „О, невярващо и извратено поколение, докога ще трябва да съм с вас? Докога ще трябва да ви търпя?“ Тези силни думи безспорно се отнасят за книжниците, които се заяждат с учениците му в негово отсъствие. А на бащата Исус казва: „Доведи сина си тук!“ (Лука 9:41)

Докато момчето се приближава към Исус, демонът, който го е обладал, го хвърля на земята и го превива в силен гърч. То се търкаля с пяна на устата. Исус пита бащата: „От колко време му се случва това?“ Той отговаря: „Още от детинство. И много пъти го е хвърлял в огън или във вода, за да го убие.“ Мъжът моли Исус: „Ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни.“ (Марко 9:21, 22)

 Бащата е изгубил надежда, защото дори Исусовите ученици не са могли да помогнат. В отговор на отчаяната му молба Исус го уверява: „Защо казваш ‘Ако можеш’? Всичко е възможно за онзи, който има вяра.“ Бащата веднага извиква: „Имам вяра! Помогни ми там, където не ми достига вяра!“ (Марко 9:23, 24)

Исус забелязва, че към него тичешком идват много хора. Пред всичките си наблюдатели той смъмря демона: „Духо, причиняващ немота и глухота, заповядвам ти да излезеш от него и да не влизаш повече в него!“ Демонът излиза от момчето, като го кара да извика и го превива в гърчове. То остава да лежи на земята неподвижно. Виждайки това, много хора казват: „Умря!“ (Марко 9:25, 26) Но Исус го хваща за ръката и то става — „в този миг момчето оздравява“. (Матей 17:18) Нищо чудно, че хората са поразени.

По–рано, когато Исус ги е изпратил да проповядват, учениците са можели да гонят демони. Затова сега насаме в една къща те го питат: „Защо ние не успяхме да го изгоним?“ Исус им обяснява, че причината е в липсата им на вяра: „Този вид не може да излезе чрез нищо друго освен чрез молитва.“ (Марко 9:28, 29) Била е нужна голяма вяра и молитва за помощ и сила от Бога, за да изгонят силния демон.

Исус завършва: „Казвам ви истината, ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази планина ‘Премести се оттук там’, и тя ще се премести. И няма да има нищо невъзможно за вас.“ (Матей 17:20) Само колко силна може да бъде вярата!

Пречките и трудностите, спиращи напредъка ни в службата за Йехова, може да изглеждат непоклатими и непреодолими като буквална планина. Но ако развиваме вяра, може да ги преодолеем.