Глава 35

Има ли значение какво чета?

ЦАР Соломон предупредил: ‘Правенето на много книги няма край, и много четене е труд на плътта.’ (Еклисиаст 12:12) Соломон не се опитвал да съветва против четенето; той просто съветвал да бъдем избирателни.

Рене Декарт, френски философ от седемнадесети век, казал: „Когато четеш хубави книги, е все едно, че общуваш с изискани събеседници от миналото. Дори можем да наречем това избирателно общуване, при което авторът изразява само най–благородните си мисли.“ Но не всички писатели заслужават да ‘разговаряш’ с тях, нито всички техни мисли са истински ‘благородни’.

Така че често цитираният библейски принцип е уместен и тук: „Лошите другари покваряват добрите нрави.“ (1 Коринтяни 15:33) Да, хората, с които общуваш, могат да оформят личността ти. Случвало ли ти се е, след като си бил дълго време със свой приятел, да усетиш, че започваш да постъпваш, да говориш и дори да мислиш като него? Е, да четеш една книга е все едно да прекарваш часове в разговори с онзи, който я е написал.

 Следователно е валиден принципът, който Исус изказал в Матей 24:15, NW: „Нека читателят прояви проницателност.“ Научи се да анализираш и преценяваш онова, което четеш. Всички хора страдат от известна степен на предразсъдъци и не винаги са напълно честни в представянето на фактите. Затова не приемай безрезервно всичко, което прочетеш или чуеш: „Неопитният вярва на всяка дума, но благоразумният обмисля стъпките си.“ — Притчи 14:15, NW.

Трябва да внимаваш особено много, ако четеш нещо, което излага житейска философия. Младежките списания, например, са пълни със съвети за всичко — от ходенето с някого до предбрачния секс, но не винаги това са съвети, които един християнин може да използува. А как стои въпросът с книгите, които се задълбават в сериозни философски въпроси?

Библията предупреждава: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, ... а не по Христа.“ (Колосяни 2:8) Библията и основаните на нея издания, като тази книга, предлагат далеч по–добри съвети. — 2 Тимотей 3:16.

Дали любовните романи са безобидно четиво?

Само в Съединените щати четенето на любовни романи се е превърнало в страст за около 20 милиона души. Разбира се, Бог е поставил в мъжа и в жената желанието да се влюбят и да се оженят. (Битие 1:27, 28; 2:23, 24) Следователно, не е учудващо, че любовта заема значително място в повечето художествени произведения и това не винаги е нещо лошо. Някои любовни романи дори са причислявани към истинската художествена литература. Но тъй като тези по–стари романи са смятани за твърде скромни според съвременните стандарти, днешните писатели са установили, че повече печалба носи един нов вид любовен роман. Някои от тях все още използуват историческа или средновековна ситуация, за да придадат драматичност и атмосфера на разказа си. Други са съвременни както в стила си, така и в обстановката, в която се развива действието. Но с незначителни  разлики тези съвременни любовни романи следват една доста предсказуема линия на развитие: героите и героините преодоляват огромни пречки, които заплашват техните току–що разцъфтели любовни отношения.

Обикновено героят е силен, дори агресивен мъж, който излъчва самоувереност. Героинята обаче най–вероятно ще е нежна и уязвима, често по–млада от героя с 10–15 години. И макар че той често се отнася с пренебрежение към нея, въпреки това тя е неудържимо привлечена от него.

Често е налице и съперник. И макар че е мил и съчувствуващ, той не вълнува или не интересува героинята. Така че тя използува своите очарователни прелести, за да оформи от своя издръжлив герой една нежна душа, която вече открито заявява вечната си любов. След като  всички предишни недоразумения са изяснени и простени, двамата вдигат блестяща сватба и след това заживяват щастливо ...

Дали любовта е като тази в любовните романи?

Дали е възможно четенето на такива пищни разкази да замъгли твоя поглед спрямо действителността? Бони, която започнала да чете такива романи на 16 години, си спомня: „Търсех млад мъж, който да е висок, смугъл и красив, който да е вълнуващ, властен.“ Тя признава: „Ако излизах с някой младеж и той не искаше да ме целува и докосва, го намирах за скучен, макар и да беше мил и загрижен за мен. Исках да изпитам вълнението, за което бях чела в романите.“

Бони продължила да чете такива романи и след като се оженила. Тя споделя: „Имах хубав дом и семейство, но някак си все не ми беше достатъчно ... Исках приключенията, вълнението и силните усещания, описани толкова примамливо в романите. Имах чувството, че нещо не е наред с брака ми.“ Но Библията помогнала на Бони да разбере, че съпругът трябва да предложи на жена си нещо повече от чар или „вълнение“. Там се казва: „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него.“ — Ефесяни 5:28, 29.

А как стои въпросът с темите, присъщи на любовните романи, щастливата развръзка и лесното решаване на междуличностните проблеми? Да, те съвсем не са реалистични. Бони си спомня: „Когато не бях съгласна със съпруга си, вместо да разговарям с него, прибягвах до тактиките на героинята. Но когато съпругът ми не реагираше както главния герой, се нацупвах.“ Нима библейският съвет към съпругите не е далеч по–реалистичен и практичен, когато казва: „Жени, подчинявайте се на мъжете си“? — Колосяни 3:18.

Сексуалното съдържание

Интересно е да се отбележи, че именно романите, съдържащи открити сексуални сцени, са най–често вземани  от посещаващите обществените библиотеки в някои градове читатели на юношеска възраст. Дали те могат да ти навредят? Осемнадесетгодишната Карин обяснява: „Книгите наистина предизвикваха у мен силни сексуални чувства и любопитство. Екстазът и еуфоричните чувства, изпитвани от героинята в моменти на страстни срещи с героя, ме караха да желая подобно нещо. Затова когато излизах с един младеж — продължава тя, — исках да възпроизведа тези чувства. Това ме доведе до извършването на блудство.“ Но дали това, което Карин изпитала, приличало на чувствата, за които чела и фантазирала? Карин установила: „Тези чувства са родени в главите на писателите. Те не са истински.“

Наистина, създаването на сексуални фантазии е това, което целят някои автори. Да разгледаме напътствията, които един издател дал на авторите на любовни романи: „Сексуалните сцени трябва да се съсредоточат върху страстите и еротичните усещания, събудени от целувките и докосванията от страна на героя.“ По–нататък писателите са наставлявани, че любовните истории „трябва да предизвикват вълнение, напрежение и дълбок емоционален и чувствен отклик у читателя“. Явно четенето на такива писания няма да помогне на човек да следва подканата на Библията ‘да умъртви природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст’. — Колосяни 3:5.

Проявявай избирателност

Така че най–добре е да избягваш да четеш романи, които предизвикват неморални чувства или пораждат нереалистични очаквания. Защо не ги избягваш и не  избереш да четеш други книги, като например, исторически или научни издания? Не че е забранено да се чете художествена литература, защото има някои художествени произведения, които са не само забавни, но също и информативни. Но дали трябва да си губиш времето с един роман, който изобразява секс, безчувствено насилие, окултизъм, или „герои“, които имат безразборни сексуални връзки или са безмилостни, или алчни?

Така че внимавай. Преди да прочетеш една книга, разгледай корицата и обложката ѝ; виж дали няма нещо, събуждащо възражения. И ако въпреки предпазливостта си, попаднеш на книга, която е неблаготворна, имай силата да я оставиш недочетена.

За разлика от този вид литература, четенето на Библията и на свързаните с Библията издания няма да ти навреди, а ще ти помогне. Една девойка от Япония, например, казва, че четенето на Библията ѝ е помогнало да не мисли толкова за секс — един чест проблем сред младежите. „Винаги поставям Библията до леглото си и се старая да чета от нея, преди да заспя — казва тя. — Понякога точно когато съм сама и нямам никаква работа (както във времето преди лягане), мислите ми се насочват към секса. Тогава четенето на Библията наистина ми помага!“ Да, „разговорът“ с хората на вярата, за които е писано в Библията, може да ти даде истинска морална сила и да помогне много за твоето щастие. — Римляни 15:4.

Въпроси за обсъждане

□ Защо трябва да проявяваш избирателност относно нещата, които четеш?

□ Защо любовните романи са толкова привлекателни за много млади хора? Но какви опасности крият те?

□ Как можеш да избереш подходящо четиво?

□ Кои са някои аспекти от ползата от четенето на Библията и основаните на Библията издания?

[Текст в блока на страница 287]

„Имах хубав дом и семейство, но някак си все не ми беше достатъчно . . . Исках приключенията, вълнението и силните усещания, описани толкова примамливо в романите. Имах чувството, че нещо не е наред с брака ми“

[Снимка на страница 283]

При наличието на толкова хиляди книги трябва да проявяваш избирателност

[Снимка на страница 285]

Любовните романи са увлекателно четиво, но дали учат на ползотворен възглед за любовта и брака?