Исаия 64:1-12
64 О, да беше разкъсал небесата и да беше слязъл долу,+ та планините да се разклатят пред тебе+
2 — както огънят запалва сухите клони и кара водата да заври, — за да направиш името си известно на противниците си+ и да се разтреперят пред тебе народите!+
3 Когато извършваше вдъхващи страх дела,+ каквито не очаквахме, ти слезе и планините се разклатиха пред тебе.+
4 От древни времена не се е чуло+ — ухо не е чуло, нито око е видяло — друг Бог освен тебе+ да действа в полза на онзи, който го чака.+
5 Идваш на помощ на онези, които ликуват и вършат това, което е праведно,+ които те помнят и ходят в твоите пътища.+
Ето, ти се разгневи,+ когато вършехме грехове+ дълго време. Ще бъдем ли спасени?+
6 Всички ние станахме като нечист човек и всичките ни праведни дела — като дрехата на жена по време на месечното ѝ кръвотечение.+ Всички ще увехнем като листа+ и прегрешенията ни ще ни отнесат като вятър.+
7 Никой не призовава името ти,+ никой не става, за да се хване за тебе. Ти скри лицето си от нас+ и ни стопяваш+ със силата на прегрешенията ни.
8 О, Йехова, ти си наш Баща.+ Ние сме глината,+ а ти си нашият Грънчар.+ Всички сме дело на твоите ръце.+
9 О, Йехова, не се гневи твърде много+ и недей да помниш вечно прегрешенията ни!+ Молим те, виж, всички ние сме твой народ!+
10 Твоите свети градове+ се превърнаха в пустиня. Сион+ стана пустиня, Йерусалим — гола пустош.+
11 Нашият свят и прекрасен дом,+ в който прадедите ни те възхваляваха,+ беше опожарен.+ И всичко, което беше скъпоценно+ за нас, беше опустошено.
12 Нима заради това, Йехова, ще се въздържаш да ни помогнеш?+ Нима ще бездействаш и ще позволиш да страдаме твърде много?+
