Всеки човек има лично име. Нима не е разумно и Бог да има име? Използването на лични имена е важна част от приятелствата между хората. Защо това да е различно при приятелството ни с Бога?

 В Библията Бог казва: „Аз съм Йехова. Това е моето име.“ (Исаия 42:8) Макар че има много титли, като например „Всемогъщ Бог“, „Върховен господар“ и „Създател“, Бог удостоява служителите си с честта да се обръщат към него с личното му име. (Битие 17:1; Деяния 4:24; 1 Петър 4:19)

 Много библейски преводи съдържат личното име на Бога в Изход 6:3, където се казва: „Пред Авраам, Исаак и Яков се появявах като Всемогъщия Бог, но не се разкрих пред тях със своето име Йехова.“

 „Йехова“ е форма на Божието име, която се използва в българския език от дълго време. Макар че някои учени предпочитат произношението „Яхве“, Йехова е най–разпространената форма на Божието име. Първата част на Библията не била написана на български, а на еврейски — език, който се чете от дясно на ляво. На този език Божието име се изписва с четирите съгласни יהוה. Тези четири еврейски букви, транслитерирани ЙХВХ, са известни като тетраграмата.