„Затова се смирете под могъщата ръка на Бога, за да ви възвеличи той в определеното време, и прехвърлете всички свои грижи на него, защото той е загрижен за вас.“ (1 Петър 5:6, 7, „Превод на новия свят“)

 „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1 Петър 5:6, 7, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

 С тези думи апостол Петър уверява християните, че могат спокойно да се молят на Бога за проблемите и притесненията си. Бог е благосклонен към смирените и ще ги възнагради богато.

 „Смирете се под могъщата ръка на Бога.“ Когато в Библията се говори за Божията ръка, често се има предвид силата на Бога да спасява и защитава. (Изход 3:19; Второзаконие 26:8; Ездра 8:22) Християните се смиряват под ръката му, като разчитат на него. Те признават ограниченията си и разбират, че не могат да се справят с трудностите сами. (Притчи 3:5, 6; Филипяни 4:13) Те са сигурни, че Бог има силата да действа в тяхна полза в подходящото време и по най-добрия начин. (Исаия 41:10)

 „За да ви възвеличи той в определеното време.“ Онези, които търпеливо издържат изпитанията, могат да са сигурни, че накрая Бог ще ги възвеличи, или възнагради. Той няма да позволи поклонниците му да бъдат изпитвани безкрайно или повече, отколкото могат да понесат. (1 Коринтяни 10:13) Точно обратното, ако продължават да вършат каквото е добро, Бог непременно ще ги възнагради „в определеното време“. (Галатяни 6:9)

 „Прехвърлете всички свои грижи на него, защото той е загрижен за вас.“ Християните могат да прехвърлят, или възложат, всички свои тревоги на Бога, като смирено му се молят. В един справочник се обяснява: „Глаголът „прехвърлям“ предава идеята да напрегнем сили да хвърлим нещо, така че то да не е в нас. Описва се умишлено действие.“ Когато прехвърли грижите си на Бога, един християнин намалява безпокойството си и изпитва това, което Библията нарича „мира от Бога“. (Филипяни 4:6, 7) Такъв човек може да е сигурен, че Бог иска да му помогне, защото знае, че Той е загрижен за него и че може да използва огромната си сила да го подкрепи. (Псалм 37:5; 55:22)

 Пета глава е завършекът на първото писмо, което апостол Петър написал до християните. (1 Петър 1:1) Подобно на нас днес Христовите последователи по онова време се сблъсквали с различни трудности, които били изпитание за вярата им и навярно будели безпокойство в тях. (1 Петър 1:6, 7) Тъй като бил наясно през какво преминават, около 62-64 г. Петър им написал сърдечно и насърчително писмо. (1 Петър 5:12)

 Петър завършва писмото си с насърчително уверение към онези, които преминават през изпитания заради вярата си. Ако останат смирени и разчитат на Бога, те могат да са сигурни, че той ще им помогне да бъдат твърди. (1 Петър 5:5-10) Думите на Петър насърчават и християните днес, които са преследвани.

 Гледай този кратък видеоклип за обобщение на Първото писмо на Петър.